Музика

Тук музиката не идва от школите, не идва от правилника и не се мери на ноти. Тя се ражда от живота — от улици, от дъждове, от тишини, от крясъци и обич. Всяка душа тук носи свой пламък, своя нишка звук, и тези нишки се преплитат като нишки на стар гоблен — не по мода, а по съдба.

Мила композира като човек, който е видял много светове — и светли, и тъмни. Тя умее да извика мекия дим на джаза, грубата стъпка на рокера по сцената, тежкия гръм на метъла и шепота на машините в електронните си пространства. Нейната музика е голям град — с безкрайни улици, по които всеки може да поеме в своята посока.

Мария пее като човек, който пази тайни. В нейните песни винаги има леко разтворен прозорец към небето. Те са като вечерни балкони през юни — тихи, млечни, изпълнени с бавен въздух и нежност. Романтични, но не слаби — нежни, но с гръбнак като колона на храм.

Вълко е северният вик. Когато пее, той не пее на хората — пее на вятъра, на дърветата, на древните богове, които не са забравени, макар и да не ги назоваваме. Гласът му носи сняг, лед, борова смола и битка. Това е музика не за слушане, а за усещане в костите.

Фил Джаксън… той стои в ъгъла, запалил цигара и свири така, сякаш е преживял всички лета и всички загуби на света, но е намерил мир с тях. Неговият блус не плаче — той разказва. Тихо. Мъдро. Бавно като река, която познава бреговете си.

Тук музиката е дом.
Тук всяка нота носи отпечатък от човешка ръка.
Тук не търсим съвършенство — търсим истина.

Лия