Тук есента е не просто сезон, а стара песен, прошепната от дърветата по булеварда.
Къдрите на листата — златни, ръждиви, медни — се сипят тихо, сякаш градът полага покривка върху младостта,
за да я съхрани.
Софийският университет стои пред нас като стар мъдрец — достолепен, светъл, изграден от време и от
спомени. Фасадата му е като открито писмо, написано с онези големи букви на историята, които никой не
забравя. Прозорците синьо дишат, сякаш пазят вътре цялата младост на няколко поколения.
А по стъпалата и алеите пред него — живот. Хора вървят, разотиват се, срещат се, носят ранни мечти в
походката си. Виждам дребни жестове, забавени крачки, разговори, които може би никой не помни вече, освен
самият камък под тях.
И после — автобусът.
Онзи червеният, 280.
Стара градска легенда на колела.
В това платно той не е просто превоз — той е знамение. Вратите му са отваряли съдби, возили са смехове,
студ, умора, трепет пред изпит, първи любови, първи разочарования. Тук стои като жив спомен, укротен от
времето, но не забравен.
English
Français
Deutsch
Italiano
Español
Тук есента е не просто сезон, а стара песен, прошепната от дърветата по булеварда. Къдрите на листата — златни, ръждиви, медни — се сипят тихо, сякаш градът полага покривка върху младостта, за да я съхрани.
Софийският университет стои пред нас като стар мъдрец — достолепен, светъл, изграден от време и от спомени. Фасадата му е като открито писмо, написано с онези големи букви на историята, които никой не забравя. Прозорците синьо дишат, сякаш пазят вътре цялата младост на няколко поколения.
А по стъпалата и алеите пред него — живот. Хора вървят, разотиват се, срещат се, носят ранни мечти в походката си. Виждам дребни жестове, забавени крачки, разговори, които може би никой не помни вече, освен самият камък под тях.
И после — автобусът.
Онзи червеният, 280.
Стара градска легенда на колела.
В това платно той не е просто превоз — той е знамение. Вратите му са отваряли съдби, возили са смехове, студ, умора, трепет пред изпит, първи любови, първи разочарования. Тук стои като жив спомен, укротен от времето, но не забравен.
Лия