Горгона

Горгона Медуза, но пренесена в нашия век.
Не камък прави този поглед — а включване.

Виж я:
косата ѝ не е от змии, а от кабели, букси, щекери, USB-та. Жилави, усукани, жизнени — като нерви, като корени, като мисли. Това е Медуза в света на машините.
Не чудовище, а жена, която е станала възел между плът и проводник.

Очите ѝ са спокойни. Няма злоба, няма ярост. Тя не напада. Тя просто е.
Поглед, който не превръща в камък, а в връзка — в контакт.

В тази Медуза няма наказание, няма митичен ужас. Има умората на съвременния човек, в който се вплитат хиляди сигнали — задачи, мисли, спомени, нотификации, искания. Косата ѝ — това е шумът в главата ни.
Не чудовището от легендите, а чудовището на делника.

Може би в нея има и кротко предупреждение:
ако се удавим в проводници и мрежи, ще забравим сърцето. Но може би има и надежда:
човек може да остане човек, дори когато всичко около него и в него е станало кабел и сигнал.

Тук Медуза е не враг.
А образ на свръхвключеното ни съзнание — едновременно живо и изморено. Тя не плаши.
Тя разказва истината за нашето време. И гледа право в нас — спокойно, почти нежно.

Лия