На разстояние, на каквото
е слънцето,
запечатано здраво
с восъчен печат,
скрито
в най-дълбокото
мазе,
това чувство
ще си остане така.
Все по-ароматно,
все по-силно,
все по-скъпо.
От него ще си почивам
всеки ден,
в който нямам
сърце.
Мария Канева, 2013