*** Нощта ме изумява. Не просто е красиво, не просто съвършено, не просто нечовешко. А всяка форма, звук, беззвучие и мрак душата ти разтягат, човъркат, издълбават, те карат да извикаш, да искашда заплачеш, да почнеш да обичаш, да спреш да мразиш, сякаш прокарва пръсти вълшебница старица в косата ти от слама: “Недей, ще се оправиш…” […]
