Книгата разглежда проблема за осъществяването на качествена литературна комуникация с художествен текст в училище и предлага теоретически обоснован методически вариант за разрешаването му. Развиването на способностите на учениците за литературна комуникация с изучаваните художествени текстове засяга най-уязвимата точка в процеса на обучение по литература – реализирането на връзката читател-текст.
В учебниците по литература не е заложена методическа стратегия, която да предвижда ученика първо и преди всичко като читател, която да изгражда динамични умения, способности, рефлекси за ориентация във фикционалния свят на литературното изкуство.
Изборът на темата на изследването е мотивиран най-силно от тревожния факт, че при наличието на съвременни учебници, критически статии и много други допълнителни източници на информация, учениците не могат да осъществяват качествена литературна комуникация с текстовете, които изучават. След сериозно проучване на парадоксалната ситуация, след многото зададени въпроси и търсени отговори, се стига до последния болезнен, обидно обикновен и същевременно нерешим въпрос – въпреки теоретичната подготовка на учениците и учителите, връзката ученик-текст най-често не се реализира.
Защо?
Изследването разглежда микромодела на срещата на ученика с художествен текст, набюдава и анализира процесите, които протичат при тази среща.
Литературната комуникация на ученика с художествен текст има специфични закономерности, механизми, сили на взаимодействие.
Така се осъзнава необходимостта от разработване на проблема.