Ще се изтрият меките следи
и няма повече оттук да мина.
Във сънищата – пръснати трохи,
които птички под носа ми взимат.
Бездруго е добре да съм така
загубена,
окъпана във
мрак,
защото светлината ме порязва
и няма да те видя пак.
23.10.2013
Мария Канева
***
Млякото се прави
във оборите,
в дните мрачни,
в кал
и с тънък вятър,
който през прозорците
минава
и душата
драска
като коте.
И какъвто и да бъде шоколадът после
и
луксозните бонбони,
нежно
опаковани,
истинското мляко
има вкус на топло,
чак от детството
запомнен.
Вкус на живот.
Мария Канева, ноември, 2019
Photo: Pia Rautio
artwork: Jeremy Mann – Yurekbah
***
Спри скръбта като кръв,
ръка на сърцето си сложи.
Спри скръбта, която извира
внимателно, с любов.
Колко време имаш?
Може нищо да не разбираш,
Може силата ти някъде
сега да спи.
Отпусни се изцяло в ръцете си.
Спри скръбта, която извира.
Мария Канева, октомври 2019
Като вулкан,
заспал преди години,
съвсем преди да се родим дори,
напълно безопасен,
обитаем
от първия ни плач
и вик.
Като вулкан,
във който всичко спи,
любимо и познато за очите,
и само леко топли
са гърдите,
когато непознат
ги доближи.
Приятно топли,
гладки…
Да те побият тръпки чак.
Ще се събуди ли?
Опасно ли е?
Как?!…
Или във сън животът
ще премине –
пак.
Мария Канева, ноември 2019
***
Въздухът ме задушава
с меката си красота.
Сякаш всичко е напразно,
щом не се отдам докрай.
Сякаш че убивам, правейки
куп неща, различни от
дишане,
и обожаване
на нюансите
в звука.
Говори ми, или скърцай
с зъби, с мъничка трева!
Разгърни я тая страница,
пей ми, за да не умра.
Мария Канева, октомври 2019
***
Космически
вече не съществувам.
Избухнах с трясък,
и сега свети само
фенерчето ми в двора
като храня котките.
Класически
не съм съществувала
въобще.
Кислородът спря
преди да дойде тока.
Няма ме „в буквичките“.
Езиково …
още се разнасят
„Ах“ и „Ох“
и псувни,
и сладникави целувки…
Но все пак се разнасят…
?!
Парадокс.
Мария Канева, октомври 2019
***
Толкова обич-
ръце, колене,
скъсани вечери
в джоба…
Дни утаени, капещи
точно по ръба
на пропастта
на копнежитe.
Няма да бъде изпята никога
Песента,
Нито чашата-изпита.
Няма нужда просто исторически
от сърца на склад,
нито от любов
на книга.
Мария Канева, октомври 2019
photo taken from Kovacs Joco
Детство
Беше силно.
Сега не боли.
Нежен белег,
разгърнат във дните,
като номер на страница
в долния край,
с който просто
отмервам всичко.
Беше пълно с копнеж
като пролетна нощ.
Кратки звуци,
молитви горещи
и покрити пътеки, ухаещи прясно
на живот,
и нищо,
взето за вкъщи.
Беше бързо,
прекрасно,
далеч,
като влак, който
къса пейзажа.
И душата-
пияна от щастие,
и ръцете-в мехури от работа.
Като топъл пуловер в нощта
вълшебствата
се изплитаха
със коприва
и все на ръка,
с детски страх,
с необятна магия.
Мария Канева, септември 2019
photo: Kovács Jocó
***
Стари снимки
по килима,
като клечки
изтървани…
Стегна ме
и замириса
на гора
и на любов.
Днес водата на сълзите
Няма как да изгаси
пламналите сто години,
радостта от сто прегръдки
и страха, че си далеч.
Мария Канева, септември 2019
Облива ни
и загорчава,
и после като карамел
отново ни превръща целите
в прегърнати до смърт
човечета.
Каквото кажем-ще е малко,
не е ли във целувка цялото.
Каквото премълчим-ще падне
в краката ни
като врабче.
Мария Канева, септември 2019
