***
Като врабче сърцето ти държа
в секундата,
преди да се усетим –
и после идва
детска лекота,
и после радост,
и внезапен страх…
И после всичко вече е реално.
И после всичко вече се разбягва,
казвам: да,
подреждам, да,
прозореца отварям.
Мария Канева, март 2020
photo: Kovacs Joco
***
Събрала се е
много песен
в мен.
От всяко мило нещо
се разплаквам.
Като вода,
която подкопава,
звучи отвътре
и ме мокри цялата…
Не знам до днеска
как съм оживяла.
На каша са мечтите ми,
тъй-клети,
и щастието-както го очаквам,
съвсем се е размекнало
над мене-
ухаещо и облачно
небе.
20 Март 2020, Мария Канева
Един ден до пролетта
Дори когато разхвърля,
така красиво ухае.
Кокетно и кротко, сякаш
от дъното на
влюбена душа.
Какво е да издишаш
Роза,
или да млъкнеш
с Камък.
Излива си душата
и ме напива.
Шляя се, и хлипам,
и искам „да порасна голяма“…
Един ден.
Март 2020
Мари Канева
One day until spring arrives
Even in turmoil,
It smells so gently,
neat and gentle, as if
from the bottom of
a soul in love.
What is it to exhale
A Rose,
or shut up
with a Stone.
It pours out of its soul
and makes me drunk.
I’m wondering , and I’m sobbing,
and I want to “grow up a big girl” …
One day.
photo: Andy Prokh
***
Къде се криеш, сърце,
къде?
Зад облаците,
под небето,
в къщи на хора,
които са жестоки,
в думи на нежност,
хвърлени отвисоко!
Къде се криеш, сърце,
къде!
Цялата земя се повдига
да те стигне,
и всяка малка трева,
И сънищата се късат като перде
в ръцете на дете….
Къде се криеш, сърце.
Мария Канева, март 2020
***
Настигат ме искрици
от огън
затаен.
Напълват се следите ми
с вода
от дъждове.
Където и да тръгна
се спуска златен
лъч,
но някъде далече
назад
е скрит
ключът.
***
Отделеното време за гушкане,
упоеното време
в мечти,
разтопено в усмивки,
в молитви,
в замечтани целувки
насън…
Това е Времето на човека.
И ръцете да стигнат ръце,
и очите да срещнат очи,
че ще падне един ден в Земята
и цял ще се подари.
Мария Канева, 1март 2020
photo& Rosie Hardy
***
Ще повикам лятото
да дойде,
да прескочи само
за час-два,
във целувките
да се опомним
и ръката ми
да подържи.
Знам, че не е времето сега.
Знам, че зимата е господарка.
Но ще се усмихвам цяла нощ,
и ще кажа на Надежда
и на Блага.
Мария Канева, 13 февруари 2020
Photo: Alain Laboile
taken from kovac joco
***
Тъгата се натрупва като прах
във къща,
обитавана от хора.
Така голям за мен
е този страх,
с мечтата му,
разтягаща света!
Стоя като откъсната минута,
която часовете ще догони,
излегната по гръб на сламата
в последния вагон
на вечността.
Китарата живота нарисува.
Напълни хоризонта
със истории.
Усмивката ми детска само следва
човешките ръце
на китариста.
Мария Канева, 21 януари 2020
All-focus
***
Със силата на морето,
със силата на големите
тежки
вълни,
със силата на големите
тежи
вълни през зимата,
когато никой не обича
морето,
и то е самò,
със силата на самото
необичано
огромно
разгневено море,
когато надига вълните си…
но точно тук смени гнева с обич,
и го умножи по пет,
по всичките бели вълни,
вълна след вълна, след вълна,
след вълна….които идват.
И идвам,
и вече съм дошла.
Мария Канева, 3 януари 2020
All-focus
