***
Искам още целувки
от това лято.
Не ми достигнаха
кратките, сухи минути
горещ пясък,
ледените му
пориви,
точно като се разтопя,
скритите му
в тревата
усмивки.
Изгоря ми душата,
остарях от страх.
Искам още целувки.
Сега.
26.08.2020
Мария Канева, 26.08.20
Снимка: Kovac Joco
***
Времето сгъвам на шест
във хартиена
лодка,
и го разгъвам пак
като покривка
за гости.
Времето-вълшебната кърпичка
на дърваря
за топъл обяд,
от която веднъж изскочили
сто тояги.
Приказките крият кодовете си
и не мога да те стигна
просто така.
И се сгъвам на шест
във хартиена лодка.
….
P.S. А също на облак,
и на кълбо.
28.07.2020, Мария Канева
***
Лятото съблазнява.
Невинно, но от сърце.
Сочна праскова,
хладна сянка
и аромат
на кафе.
Разказва мечтите си вечер-
полъхва,
кани
щурци.
Нежните фойерверки-
светулките-
са погледите му
със искри.
Скоро ще сложи на масата
вместо хляб-царевичен кочан
и аз ще прошепна: „Да,Да…“ в жегата
и просто
ще се предам.
Мария Канева,28 юли 2020
taken from Kovacs Joco
***
Отиде ли си любовта,
остава
всичкото останало.
Небрежно цвете, красота,
под път,
над път,
боляща само.
Остава крясък скрит
във всяко
„добро“ и „мило“,
и „било“,
и стъпките, завити
в пясъка,
санскритско някакво
писмо.
„Дали, обичал ме е, още,
дали за него, съм, била….“,
Въпроси, хвърлени във коша
със най-любимата игра.
Отиде ли си любовта,
ще се порадваш на живота.
Във тебе ще се блъскат все
целуващи се хора.
От музики ще е пропит
света,
от залези
и нощи.
Като приготвено платно
сърцето
ще попива още.
Мария Канева, юли 2020
***
Да легна по гръб във тревата,
от слънце
и песни
обляна,
навсякъде
да е лято,
а в мен да е
тихо
и
хладно.
И всичките стаи
в душата ми
да зяпат с
прозорци
големи.
И бързи уплашени
лястовици
да влитат внезапно
във мен.
Как целият въздух
издишан
препуска
като дете,
щастливо и босо
за малко,
за малко
преди
да се спре.
Целувам и плача,
умирам.
Щастливи са всичките жаби,
щурци, скорци и животни,
които
провеждат с телата си
тока на вселената
просто ей така.
Мария Канева, 25.07.2020
Расте и напира-
река
наводнена.
Расте
без причина,
руши
с чужди сили,
дошли отдалеко,
дошли
без да искам!…
Обувката малка
от някакво лято,
в която се спъваш
сега
на тавана
е сняг стогодишен,
отгледан в съня,
заседнал с години,
стопен изведнъж.
И ти-тъй голям,
разсъдлив
и облечен,
и знаещ, и можещ,
се суетиш,
с усмивка протрита
от детските дни,
и даже не искаш
да спираш сълзите,
окъпан от радост,
неземен,
щастлив!
16.06.2020
Мария Канева
картина:Олга Григориева-Климова
***
Попивам като с памук
душата,
че се разлива навън.
Хващам коте,
пускам писмо,
стискам и мачкам
лист от роза.
Не мога да накарам
мъчното да спре,
нито да престане
възхищението…
Като малка локва
на пътя
ще се изпаря,
някой ден силно
като напече.
Мария Канева, 27 май, 2020
***
Отново и отново
целувките на времето се връщат,
краката ни покриват
със вълни.
Солени, топли.
Превръщат ни във богове за миг,
и ни оставят
после.
Отново и отново
изоставени на себе си,
складирайки отчаяно
мелодията-
във сърце,
във куфара на песента-
на младостта
красивото
лице.
Мария Канева, 20.05.2020
photo: Есме Вихронрав
***
Събуждам се, и въздухът
е вкусен.
Изсипвам се във мократа
трева.
Да можех да съм
пиле,
коте,
куче,
да се търкалям,
и да изпищя.
Да можех във дървото
да се хвърля!
Да се заровя
в бледи цветове!
Но явно див човек съм –
как изящно
подушва клонче котето
с носле.
И толкова пчели
едва пристъпват,
танцуват,
с пируети…..-
тържества!
Едва докосват с тихичко жужене,
и после се оттеглят със поклон.
Кръвта на котката ми е по-синя
от мойта
днес.
Как нежно на ръба
на покрива стои,
извила шия,
застинала на нота от Шопен.
Разпъната от красота отвътре
е сякаш всяка стъпка,
всеки тон.
А аз съм тромав и двукрак човек.
Готова да почупя всички клони,
тревата да навия на руло,
цветята да наскубя…до едно!….
………………
27.04.2020
Photo:Alain Laboile taken from Kovács Jocó
***
Когато влизаш във сърцето
е пълна
тъмнина.
Тихичко се промъкваш,
без свещ,
сдържаш дъха си.
Опираш се
на стената,
която те е довела
тук,
вкаменен,
жив престъпник.
И цялата тая внезапна топлина
те блъсва в гърба
и те обезсилва съвсем,
изоставят те
краката,
падаш
разглобен.
И тогава,тогава…
чуваш
солото
на китарата.
Мария Канева, 20 април 2020
