Мария Канева

***

Всичко ще продължи да е
остро, красиво
и право
в сърцето,

защото такова
е слънцето,

такива са
устните,

такава е
сянката

на родения от жена.

И това е едничката гаранция, че
ще има
още музика,
още сълзи,
още топлина.

Мария Канева 

***
Понякога искам
да ме вземеш от работа,
сякаш сме пораснали.

Понякога искам
да пием тайно
като деца.

Но всъщност искам
убийствено силно
и само

да мислиш за мен
през всички
брутални прегради,

да мислиш за мен
с отчаяние
и топлина.

Мария Канева, 2012г. 

Сън

Директно

през очите

на котката,

през формата

на чертите ѝ

на сфинкс,

през плавния ѝ

извит

гръб

на хищник.

През тънкото писукане

в дъжда.

През пръстите

на протегнатата

трева,

стапяща в шепата ми

брилянт,

като я допра.

И също през усмихнатото слънце,

затънало в мъгла –

чаршафи и възглавници,

пух и пера,

и цялата грапава доброта,

и през стените,

които ме обграждат,

и през ключа,

свил края в безкрай,

който щраква

и те изпраща,

за да идваш пак.

Мария Канева, 14 ноември 2020

***

Някъде
отвъд мъглите
и на дъното
на всичко,

някъде,
където дните
са търкулнати
кълба

и копнежът на душата
е единственото
място
със вълшебен
кислород…

Там ще дойда.

Мария Канева, 02.10.20
снимка: Kovács Jocó

Снимка

Свършиха секундите
в кратката минута.
Свърши,
и
търкулна се.
Друга?
След години.

Но остана в лампата
малка пеперуда
и прашинки пясък,
и вода с лимон.

Някак ще преглътнем буцата във гърлото,
вгледани в морето, в бурното небе.

Мария Канева, септември 2020

***

Искряща радост
как се произвежда
е тайната на тайните
в света,

но спомням си секундата, в която
душата ти се спря
и ме видя.

Високите огради,
вълшебните цветя.

Как вечно недокоснати останаха
звездите след това.

***

Музиката
е времето,
което изтича

от живота ни.

В песента
сме в ракета,

сякаш спрели,
но не сме.

Всичко е космическо,
можем да побелеем в миг
без да разберем

и то…чак когато
стъпим на земята пак.

Музиката е времето,
което просто изтича
от нас.

Мария Канева,
08 септември 2020
снимка: Kovacs Joco

***

Времето,
което тече
през мен,
има цвят.

Цвят на мед,
на кръв,
или на трева.

Опитвам
да съм
хладнокръвна,

да е с цвят
на вода,
или на въздух.

Но всъщност искам да спре.

В целувката да усетя
всички цветове.

Да съм просто една изгубена жена
в пейзажа.

Мария Канева, 7 септември 2020
снимка: взета от Гергана Манолова

***

Не могат цветовете
да разкажат
със прасковено
и със резеда…

Не може
на луната златото
да го направи
със бледата си хладина.

Не мога аз
със думите
употребявани.

И боса и несръчна
във гласа ми слаб

една мелодия се мъчи и се къса,
и се излива пак,

залутана между щурци
и пропасти от тишина

и няма как да те достигне,
няма как,

и тук е чак на края на света,

защото ще се плъзне в три минути
и ще свърши
като звезда,

изпълнена със хиляди години,
и всеки ден-
далечен,
вечeн, цял.

Мария Канева, 30 август 2020