Мария Канева

Пътеките, от слънце заблестели,

откъснатите мънички

цветя-

-Разтвореното тяло в любовта-

И книгите, затворени във мене.

Един изпълнен и

захвърлен свят.

Без него-

като мечка без гора.

Със него-

гол човек сред зверове.

Мария Канева, 2015

Затъналите във мъгла

гнезда,

бодливите

игриви

храсти…

И птиците, които се обаждат.

И всички аромати, които ме изграждат.

Мелодия, която с две ръце

душата мъчи

и в огъня пращи,

и свършва.

Мария Канева, 2015

И да се загубя,

повече къде?

Пуснаха стрелите си

двете ми ръце.

Някой ако тръгне

да брои назад-

камъчета

слагах,

после вече спрях.

Всичко свети в тъмното.

Хиляди очи.

Моите просветват ли?

Виждаш ли ги ти?

Мария Канева, 2015

https://www.youtube.com/watch?v=bVVtGh_GASw

Сърцето е

кибритена кутийка,

в която е затворен

бръмбар.

Внимаваш

да не го притиснеш,

надничаш,

без да дишаш

почти,

и само ако можеше да видиш,

но трябва да държиш

вратичката…

и само ако можеше

да пипнеш…

Сърцето е

омачкана кутийка

във развълнуваните ни

ръце

на деца.

Мария Канева, 2014

В заспалите полета

пристъпва като принц,

безшумно

и великолепно,

от сърце.

На капките коронки

изпуска по главите,

разхвърля цветове

по бледите треви,

в очите ми разпръсква

сълзи, сълзи, сълзи…

И толкова директно

без думи,

без ръце,

прегръща

ми душата,

целува

по устата.

Мария Канева, 2015

Пътеките, покрити с мъх и клечки,

със паяжини сребърни

обшити,

пътеките

към сърцето ми.

Не тръгвай да ги търсиш,

запустели са,

сърните само тук

лежат.

Мария Канева, 2014

Под облаците,

под небето,

под властта

на идващия

страх

на тръпки

и светкавици,

над ниската трева,

подстригана

отвсякъде,

ухаеща

на прясно,

с танцуващите пухчета

в устата ми,

Кажи, живот

огромен,

ненаситен мъж,

на пътя ми

застанал-

Какво аз мога да ти дам?

Какво държиш у мен

забравено?

Не ме плаши,

не знам защо

ти трябвам.

Не те обичам вече аз,

както преди.

Мария Канева, 2015

Няма как да изтръгнеш

от пеперудата

звук,

няма как да съблечеш

птица.

Не може да стиснеш

слънцето

с ръце…

Може само

да ги обичаш

от сърце.

Мария Канева, 2015г.

Някаква малка

рекичка,

някаква

трева,

някаква светлина,

изтървана

от джоба

и сърцето подскача

като убодено с игла.

Мария Канева, 2015

Любовта първо е

аромат,

някъде наоколо,

съвсем неосъзнат.

После музики започват да бучат…

После се оформя-

до лице.

После се оформя-

до сърце.

Мария Канева, 2015