Тънка хилава тревичка,
бледо резедава с жълто,
след изнудващата зима,
след безскрупулния лед.
Пазя я, вися до нея,
клекнала като дете
и я виждам по-червена
от порязани ръце.
Тя ще изведе за мен
кръглото сърце на слънцето.
Тя е кратката целувка,
идваща веднъж.
Мария Канева, 2011
Тук всичко има значение.
Как празно стои
Ръката – без цвете,
листът – без изречение.
Тук е страната на любовта.
Всеки предмет се мести
от вътрешно напрежение.
Неказаната дума тежи
и увисва с месеци.
Устните са с магнит.
Тук всичко има значение.
Как стръмен е здрача,
как дълга – нощта,
когато не знаеш
къде е сега…
Мария Канева, 2011г.
Влиза небрежно
през меката кал,
по мазилката се процежда,
терасата покатерва..
..скърца паркет..
Толкова близо до мен…
Не ме поглежда,
но в мрежата му
вече лежа
като дете
в хамак.
Мария Канева,2011
Писмо в бутилка
***
Ако трябва, ще имам
нокти.
Ако трябва –
кърваво червени,
и много,
и големи.
Искам целите да ги забия
във сърцето на живота си.
Трябва ми опорна точка.
Сякаш се върти без мен,
сякаш не нанизва мен,
сякаш ме разбива като мида
в ниските скали.
Като разкачена жичка
ръката ми виси…
Мария Канева, 1999
от Писмо в бутилка, 1999
Има сняг, който
става на прах
и се разпада
Има друг сняг – като каша.
Мокър такъв.
Има и един сняг,
който става за топки.
Скърца в нощта.
Като се каже “сняг”,
всички си го представят.
Толкова обикновен
и вълшебен,
че получаваш сърцебиене.
Идва ти да крещиш, да се въргаляш.
Ето такъв мъж е добър за мен.
Мария Канева , 2000
Нощта е мак
разгърнат и черен.
Копринена чашка
-крехка-
-коси
на крехка кукла шумолят.
Дръпвам червените платове
-диплят се
-диплят
–
–
–
От пода струи наркотик.
Мария Канева, 1991
от “Цигари”1993
Денят е светъл като вода.
Денят е студен.
Аз обичам да ме облива,
така обичам.
То е както в северните планини-
бели тела, бял сняг.
И момичета с тихи ръце.
С коси, нагънати по рамената.
Денят е светъл като вода.
Денят е студен.
Аз по улицата вървя
и докосвам с ръка
косата си.
Мария Канева, 1991
от “Цигари”1993
Залъкът е голям.
В глада си съм премаляла.
За мен е сътресение-вкусът.
Месото-мъка и радост.
То е все едно да вървя на ръце
по горещ пращящ пясък.
Да отпоря картинката на морето
и да я навия на руло.
Но вятърът е тъй сух,
тъй стабилен, изправен,
а аз съм самолет от тетрадка
и пикирам с върха си.
Мария Канева, 1991
от “Цигари” 1993
Целувката е студ,
във който чувстваш
ръцете си горещи,
наедрели,
червено откроени
на снега.
И цялата гора да друснеш-
ще опада.
Снежинки се въртят, въртят, въртят.
И виждаш, и не виждаш-
във дола
червената къщурка дими.
По улея стопен-
струйка вода.
Мария Канева, 1991
от “Цигари”1993
Облаците са свити
и сигурно ще им мине,
и слънцето, птичките, всичко
пак ще си хвърчи..,
но днес
облаците са свити
и аз съм като книга,
затисната добре.
Мария Канева, 2015
