Мария Канева

Една малка стая,

една малка масичка,

една малка жена.

Едно голямо слънце,

един голям облак,

една чаша чай.

Един голям страх,

вибриращ

с прашинките си

на светлината.

Една  малка усмивка,

променяща

всички цветове досега.

Мария Канева, 2011

Феята

е същество,

което

не обиква,

не желае,

не прегръща.

Не обиква,

защото вече обича

бездруго.

Така диша.

Обичта е

нейният въздух.

Не желае,

защото вече има

всичко важно.

Тя пожелава

на другите

разни неща.

Не прегръща,

докосва с върха

на пръчицата си.

Докоснатите от фея

светят в нощта.

Мария Канева, 2011

Викам любовта

Викам я като бебе,

оставено да реве.

Викам я от дъното на земята

като земетресение.

Викам като разреван

сам в кухнята

стар

пиян

човек.

Защото слънцето

си е слънце,

и снега-сняг.

Писъкът-писък.

А любовта вече не е любов.

Мария Канева, 2011

Във хладния здрач

като резен на диня,

в резливия хлад

след стопения ден,

в прозрачната чаша

китарата влиза,

влиза в мен.

И всички мистични дървета

се сплитат

-грижовни ръце-

край малкия огън,

който кротко

почва

да расте.

Може да подариш нещо,

ако искаш.

Може да заминеш далеч.

Каквото  поискаш

става сега,

веднага.

Тук е

центъра на света.

Мария Канева, 2011г.

Там стаите са празни,

улиците – проснати,

поляните-мъртва природа.

Там, където следите

изстиват,

където няма опасност

да те видя,

топлото слънцe дразни,

красотата е подигравка,

младостта – напразна.

Мария Канева, 2011г.

Младата любов

е парлива.

Тя е огън,

коприва.

От докосването и

стават мехури.

Младата любов

обръща душата.

Реже, къса.

Иска живот

в чист вид.

Старата любов

е затворен кръг.

Гнездо, пълно

с мъх и пух.

Кадифен най-

вътрешен джоб,

в който душата

прави парфюми.

Мария Канева, 2011г.

Има дни, в които ставам

видима.

Движенията,

мислите,

дишането,

са на фокус,

следени с очи…

така се правят растения.

Топло внимание

в една точка от космоса,

в един миг

от вечността…

и сърцето на цветето

е оформено.

Мария Канева,2011

Има “Не”, след което

си добре.

Това е “Не”-то-

лекарство.

Има “Не”, което

хапе.

Това е “не”-то,

което ти  казват.

Има “Не”, което

смазва.

Това е “не”-то,

което си казваш.

Мария Канева,2011

Има скрит огън,

който топи

тънката свещ

в нас.

Има скрит

свят,

който движи

водите на нощта.

Там са съкровищата,

там свети,

там е склад за щастие,

там са хвърлените любими неща,

скъсаната любов..Там…

Китарата се разхожда

по въжени мостове,

а сърцето я следва

със стиснати очи.

Мария Канева, 2011г.

Любовта идва като цигулка

в дъждовен ден.

Жена с червена рокля

сред просяци.

Всички нервни лица,

масивни сгради,

счупени неща

стават от картон.

Една друга реалност,

вътре в тази до днес,

се размърдва

като събудено дете,

гладно до смърт.

Мария Канева, 2001