Любовта е вцепенение.
Център,
с който се въртиш.
Мислите текат със скорост,
замъгляваща света.
И каквото и да кажеш
е фалшиво пред това,
и каквото да поискаш,
вече е в краката ти,
тъй като си като в сън;
искаш само да си там-
малка грамофонна плоча
със разперена пола-
и през тебе да свисти
този ток от музика.
Мария Канева, 2012
Когато в къщата не свети,
къща ли е?
Когато си намериш във гората
гнездо
и то е празно,
намерил ли си го?
Когато цялото сърце
е спуснало капаците,
каквото и да си намериш
е напразно.
Мария Канева, 2011
Небето, сенките, листата,
разсипаният дъжд в тревата,
накапаните с восък ноти,
фъстъците по пода…
една история,
която скрито
тръгва и се разпада
като огън,
оставен така…
Стискам очи
и не искам да знам
има ли вятър,
какво ще стане с мен.
Мария Канева, 2011
След празника всички завеси
са изпрани.
Ухае на кафе.
Усмивката още
си стои там,
но вече не е.
И някаква неутешима тъга
прави душата ми
пак дете,
и сладките неща
са забранени.
Мария Канева, 2011г.
Няма да има следващ път.
Слънцето все
ще изгрява,
и ще изгрява,
но ще е свършено.
Една точка от живота ми
ще остане да свети
като забравена крушка
точно тук, където съм сега.
И никога няма да разбера
обича ли ме, не ме ли.
Мария Канева, 2011
Изплуват светлини,
изплуват риби,
и мънички светулки
по ръба.
Изплуват тягостните детски дни,
в които спях.
И сладките следобеди
със диня във ръка.
Изплуват всички времена,
в които съм била..
И искам толкова на глас да закрещя,
но като в сън гласът e спрян.
Мария Канева, 2011г.
Под хладните дървета има още
следи, издраскани в калта,
и всичко, вече свършило в нощта,
за мен едва сега започва.
Изписква птица, стресната насън.
И моето сърце ще се разкъса,
извадено на дневна светлина,
измъкнато от свойта пещера,
изтръпнало
пред ласкавото слънце.
Мария Канева, 2011
Колко нежно се разделя слънцето,
колко време дава
да го пуснем.
Колко бързо хлътва
силуета на момче
зад ъгъла.
Мария Канева,2011
Разсипани във тъмното неща.
Усещаш ги, когато ги настъпиш.
И цялата топлина на деня
се връща.
Захвърлени във нищото желания,
тъй малки, на парченца
и не цели,
напукани от тайна светлина
и като глътки влизат в мен.
Мария Канева, 2011
Любовта има център
на тротоара,
покрив от липа,
Любовта има хиляди бижута,
разтворими в светлина
и вода.
Нейните деца са пламъчета,
скрити зад вратите
на клепачи
с индиански ресни.
Ако срещнеш
погледа им,
как да заспиш.
Мария Канева, 2011г.
