Копнежът пълни
ръцете ми
с излишни неща,
изпускам
ги от тоя свят
и ги пращам
в ония,
следя сенките
като
малко коте.
Копнежът
прави
повърхността
огледална
и ме вцепенява,
а отговорът
спи на дъното
като влюбено
чудовище.
Мария Канева, 2014г.
02.04.2016 | Поезия, След 2000Мария Канева
Golden
Натрупаните мечти
тежат.
Натрупаните мечти
светят.
Хапя ги,
за да проверя
струват ли си,
както се проверява
златна паричка.
Крия ги, нося ги,
вадя ги в нощта.
Някой ден ще ги заровя под някой дъб.
Мария Канева, 2011г.
02.04.2016 | Поезия, След 2000Мария Канева
Слънцето разхвърля
Слънцето хвърля
чорапи във стаята,
слънцето мята
прах по земята,
връзва ръце,
развързва пердета…
иска да свети
до смърт.
Парчета от мен
остават спасени
във ъглите тъмни
със мисли студени,
във ъглите тъмни
със мисли за теб.
Мария Канева,2011
02.04.2016 | Поезия, След 2000Мария Канева
Там
Стаите са празни,
улиците – проснати,
поляните-мъртва природа.
Там, където следите
изстиват,
където няма опасност
да те видя,
топлото слънцe дразни,
красотата е подигравка,
младостта – напразна.
Мария Канева, 2011г.
02.04.2016 | Писмо в бутилка, ПоезияМария Канева
Започвам да пия от сутринта
Писмо в бутилка
Започвам да пия от сутринта-
небе с лед,
блъснати коли.
Към обед правя
слънчеви зайчета,
но напрежението боли.
В пет вече се прибирам,
наливам си джин.
Денят минава през мен
и ме разбива.
Не мога да го преработя
като човек.
Нещо като цироза-
на сърцето.
Почва с четене на книги.
Мария Канева, 1998
02.04.2016 | Поезия, След 2000Мария Канева
Няма да се случи всичко
https://www.youtube.com/watch?v=xoClSToRAxM
Няма да се случи всичко,
пуснато по гълъби
в дъжда,
няма да загубим нищо,
скрито
във най-вътрешния джоб…
няма.
Толкова са страшни
важните неща.
Мария Канева, 2013
29.03.2016 | Кибрит, ПоезияМария Канева
Потопена до глезен
Потопена до глезен във вар,
тази бяла стена
все тук чака.
Мина мъж
и издраска с ръце
нещо кратко.
Мина дъжд
и накисна лицето и
гладко.
Потопена до глезен във вар,
тази малка стена
все тук чака.
Мария Канева, 1996
от “Кибрит”1997
29.03.2016 | Кибрит, ПоезияМария Канева
Жена
Тази малка плоча
със продупчен център
винаги ще се върти
и няма да избяга.
Винаги иглата ще дълбае
кръглото сърце.
Тъй и грамофона
все тоя дрезгав вопъл
ще изглажда,
без да го разгъне в линия,
без да разбере.
Мария Канева, 1996
от “Кибрит” 1997
