Мария Канева

На тъничкия млад поток,

по сипея ръце отпуснал;

на изтърваната вода,

пола по стръмното

раздула,

на резедавата трева-

напрегната-да не изпусне-

и цялото затишие пред буря,

и слънцето-готово да напусне…

Мария Канева, 2011

Този пристъп ще мине.

Чувствата

ще си влезнат

в кутийките,

няма как.

И често ще е така-

на пет години веднъж

ще се спускам към тях

с паниката на майка,

забравила

детето си в трамвая.

Мария Канева, 2011

Сънят ме прегърна със лапи

и целия сняг разтопи.

Потни, ръцете ми стискат

въздух от минали дни.

Да можех сама да забия

във центъра му стрела

и всичко, което обичам

да си остане така..

Мария Канева, 2011

Като хвърлени стотинки

падат думите надолу

и изчезват под вода.

Всичко дребно,всичко малко,

казано като шега,

искано, но премълчано…

Премълчано ще остане.

Във дълбоката вода,

обли в сенките примрели,

свили малкото сърце,

във което стрелкат риби

и забиват котви раци..

Във дълбоката вода,

обли в сенките примрели,

са безмерните мечти

и безмерните следобеди,

и  горещите лъчи.

Като хвърлени стотинки

падат думите надолу

и изчезват под вода.

Мария Канева, 2011

В мъглата потъват

като в сметана

желания, завити да спят.

Харесва ми да мисля така за тях.

Харесва ми да са като деца,

отпуснати в съня си.

Да ги имам изцяло,

да се зашеметявам

от  топлото им дишане.

Не искам да се размърдват,

не искам да ме карат да настръхвам,

не искам да пръснат сърцето ми.

Мария Канева, 2015

https://www.youtube.com/watch?v=uK2UIneU-SQ

Няма повече и дума

да се каже за това.

Лекичко ще се изронят

ъглите на песента.

Там, китарата където

рязва точно от сърцето,

ще остане просто топло,

ще е даже

удоволствие.

Със какъв студен цинизъм

е пропита силата,

забранила любовта.

Мария Канева,2011

Следите на любовта

са сладки

на вкус,

изпаряват се

като парфюм…

Мелодия,

която бяга,

но упорито

трепти…

и нищо не можеш да направиш,

освен

да допреш

главата си

на прозореца

с ръце.

Мария Канева, 2013

Искам

да ме обичаш

пак така,

както в секундата

преди да се изплаша.

Когато цялата топлина на света

влезе в чашата ми

и една чисто бебешка радост

ме хвана за врата.

Светът стана прост и прекрасен,

всичко – на една ръка разстояние.

Искам да ме обичаш пак така.

Мария Канева, 2011г.

https://www.youtube.com/watch?v=j7pFvUfltR4

Има неща,

които пръсват сърцето,

излюпват го,

слагат го там

само по

тънки крачета

и жълт пух.

Обичам тия неща.

Има и неща,

които идват като сянка

на тигър

с извит гръб

по стената

на нощта.

И тия неща ги обичам.

Мария Канева, 2012

Графика Боян Донев

Звукът от флейта

идва да ме вземе.

Ръката ми ще дръпне

както майката-дете

и по пантофи някакси

ще се измъкнем

във нощта…

И някакси ще влезем

много вътре

по таваните,

по скъсаните тапицерии

на гарите,

където светят

скритите неща

на всички океани

и

сърца.

И там ще си намерим нашето.

Мария Канева, 2013

https://www.youtube.com/watch?v=wIYlzsZQQ94