Мария Канева

Пожарите горещи,

мощни

успях да угася в нощта.

Утихна вятърът,

и черните пътечки

избърсвам най-старателно

с ръка.

В мен още е горещо

и червени са

мечтите, зачертани изведнъж.

Прозрачните въздишки на небето

заграждат ме във бял дантелен кръг.

Как вярвах,

че смъртта не съществува!

Как можех все да съм си аз, жена!

Как счупвах всяка чаша със отрова!

Как лесно си загребвах смях!

В мен още е горещо

и червени са

мечтите, зачертани изведнъж.

Прозрачните въздишки на небето

заграждат ме във бял дантелен кръг.

Мария Канева, 2017

Запълвам глада

по теб

с всичко, което

ми се изпречи.

Претрупани къщи,

искри, цветя

Тонове поезия

и семки.

Животни, светещи камъни,

Религии

Гори и езера

Колкото по-голям е глада,

толкова повече.

Може би трябва да родя  шестнайсет деца,

Или да управлявам царство

За да спра да вървя по дънки

с теб в нощта

за ръка

по някакви измислени релси.

Мария Канева

Докато порасна,

ще съм стара.

Докато те разбера

и край.

То, ясно.

Невинна

е повърхността.

Дълбоко под земята

всичко става.

Невидими реки

текат.

Невидими течения

ни замотават.

Невидими любови,

минерални извори,

спят в корена

на нашия живот.

Дори в смеха

едва ще проличи

изпуснат лъч.

Невинна

е повърхността.

Трева, цветя.

Мария Канева, август 2017

В мен бушуват всичките любови

като в стая,

пълна със животни.

Всяко с малката си

спешна

сладка

грижа-

глад,

или игра,

или умора

до смърт.

Всяко бих отнесла във леглото си.

Всяко бих изхвърлила в нощта.

Хапят ме по голите крака,

избутват се,

плашат ме,

облизват ми носа.

Аз хвърча след тях

забърсвам,

викам,

забранявам,

хващам

и целувам.

Чакам с трепет да се изморят,

да капнат.

Чакам всяко да се предаде само.

И тогава да погледам

колко са прекрасни,

да си спомням

„Как дойде в живота ми…“

Мария Канева, 2017

Árt by/ David Altmejd

Да имам тигър

Денят да хвана за каишката

И да го пусна…

Целувката,

дошла до устните,

да падне като камък

в пух

По теб да се разсипят

мисли смели

и нищо истинско,

и нищо вярно

да не може

да се разбере.

Да имам тигър за каишката

и да го пусна.

И цялата гора със рев да разреве.

И аз да съм свободна.

И да слушам.

Със всичките си части

и сърце.

Мария Канева, август 2017

Все тъй във залеза потъвам

и птиците следя с ръка,

и чистя, готвя, правя всичко

каквото си

разпоредя.

Все тъй затичвам

след каруци,

душата си изпращам с тях,

но нещо в мене се променя

и аз не съм каквато бях.

Не мога да остана същата

за теб,

когато си далече.

Не мога да превърна времето

във филм,

когато тук, сега

ръцете ми са като храсти,

които ме заграждат вкръг.

Ако те има,

ако чувстваш

къде сърцето ме боли,

развий на изгрева писмото

и нежно ми го прочети.

Мария Канева,  август 2017

Лятото царува в мене

със стягащата си тъга,

като любим, който пътува

и все е чакан, и желан.

Желан и чакан,

но по малко

намразван,

като заболи,

че миговете сладки, кратки

кое сърце ще издържи!

Обичам го! Но колко стръмно

пропадам, щом усетя студ

и знам, разбирам,

осъзнавам,

че няма да поискам друг.

Щом бързо си похарчи дните,

настръхвам като полски трън.

Готова съм да ме напусне!

Свободна искам да умра.

Царува лятото във мене

със стягащата си тъга.

Мария Канева, 12 август 2017

Сладкият ден просто по мен се стопи,

Сладкият ден докрай изтече,

искам да се тръшна като дете в калта,

Искам да викна и да пищя: “Спри вече!”

А тънката луна си пробива път

Рязко

Безпощадна

И звездите хвърлят

като прилепи

по мен

кадифените си

палта

И всичко звучи и чака,

И аз съм пак малка

и готова за нощта…

Готова за нощта.

1 юни 2017

Нещата имат край

и могат да избягат.

И знаят да болят,

и лошо да премазват.

А ние сме прашинки

от лунна светлина.

Дори не светим често,

дори не знаем как.

Когато се получи-

Какви са чудеса!

Самите богове

отсядат във телата ни!

Как хубаво е с теб!!

Как хубаво е с мен!!

Как вечна е Земята!

Как сладка-песента.

Сълзата се търкулва,

Защото тъй  голямо е,

Голямото във нас..

Когато то е там.

Когато спре,

И кацне.

Нещата имат край

И могат да избягат.

Мария Канева, 21. 07. 2017