09.11.2017 | Приказки за удавници, ПрозаМария Канева
Приказки за удавници yet unpublished
Публикувани са само няколко разказа В “Съвременник”.
To be continued…
08.11.2017 | Изкуството Литература PhDМария Канева
PhD 2004 София
АВТОРЕФЕРАТ
на дисертация на тема:
РАЗВИВАНЕ НА СПОСОБНОСТИТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ ЗА ЛИТЕРАТУРНА КОМУНИКАЦИЯ С ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ (8. КЛАС)
за присъждане на научно-образователна степен “Доктор”,
специалност 05.07.03 “Методика на обучението по български език и литература”
Научен ръководител:
Доц.д-р Мария Спасова
Рецензенти: Проф. д.п.н. Мария Герджикова
Проф. д.ф.н. Огнян Сапарев
София, 2004
08.11.2017 | Изкуството Литература PhDМария Канева
PhD Изкуството Литература
Книгата разглежда проблема за осъществяването на качествена литературна комуникация с художествен текст в училище и предлага теоретически обоснован методически вариант за разрешаването му. Развиването на способностите на учениците за литературна комуникация с изучаваните художествени текстове засяга най-уязвимата точка в процеса на обучение по литература – реализирането на връзката читател-текст.
В учебниците по литература не е заложена методическа стратегия, която да предвижда ученика първо и преди всичко като читател, която да изгражда динамични умения, способности, рефлекси за ориентация във фикционалния свят на литературното изкуство.
Изборът на темата на изследването е мотивиран най-силно от тревожния факт, че при наличието на съвременни учебници, критически статии и много други допълнителни източници на информация, учениците не могат да осъществяват качествена литературна комуникация с текстовете, които изучават. След сериозно проучване на парадоксалната ситуация, след многото зададени въпроси и търсени отговори, се стига до последния болезнен, обидно обикновен и същевременно нерешим въпрос – въпреки теоретичната подготовка на учениците и учителите, връзката ученик-текст най-често не се реализира.
Защо?
Изследването разглежда микромодела на срещата на ученика с художествен текст, набюдава и анализира процесите, които протичат при тази среща.
Литературната комуникация на ученика с художествен текст има специфични закономерности, механизми, сили на взаимодействие.
Така се осъзнава необходимостта от разработване на проблема.
08.11.2017 | Поезия, След 2000Мария Канева
Ако животът свърши
***
Ако животът свърши
на най-интересното
място,
като във филм.
Ако всичко някакси
почти
е ясно,
остава да се изживее
чисто технически,
или да се прелисти
наум.
Текстът свършва,
идва китарата
с убийственото си соло.
И всички искат
вечно да живи,
или да умрат,
сякаш е едно-
накацали по жицата на мелодията.
Мария Канева, ноември 2017
05.11.2017 | Поезия, След 2000Мария Канева
Преди…
Преди, с промъкване по коридора
във часове, в които всички спят,
в откраднатите къси времена от близки хора,
как исках да напъхам толкова неща!
Препусках като скитник след товарен влак
и линията на китарата
преследвах като светлинка в гора,
със чувството, че всичко се изплъзва под краката ми.
Сега разкъсвам дрехата на времето
и ден и нощ ли е, ми казва само слънцето във мен.
Луната се отбива за среднощна снимка,
Или пък, да поплачем заедно със славеите.
И пак не стига цялата нощта,
и пак очите ми отворени заспиват.
и бял, денят додето се простира,
аз по-далече искам да пристигам.
ноември 2017, Мария Канева
31.10.2017 | Поезия, След 2000Мария Канева
Тъгата идва
***
Тъгата идва
със една и съща
музика,
избира си
една и съща стая,
с едни и същи
чаши
и подаръци,
и стисването на ръката и
познах.
Но аз не искам да и се оставя,
макар да я обикнах от сърце.
Да можеше сега да кажа нещо смешно,
нещо безумно,
и съвсем нелепо,
тъй както правят малките деца,
и просто да я възмутя от дън душа.
Така ще ми олекне…
Мария Канева, октомври 2017
24.10.2017 | Поезия, След 2000Мария Канева
Когато миг красив
***
Когато миг красив,
завършен, e…
готов да капне,
да си тръгне..,
да се търкулне
надалече…
усещам много остро
времето.
Не искам да те пускам вече.
Когато всичко ме обича
и идва, щом му кажа
името,
къде са тръгнали минутите!
Защо им трябва да са другаде?
Защо да не останат тук?
С целувки всичко е покрито.
И огънят като дете-
със чисто, весело лице…
Върви си Време,
ти от мен.
На себе си ни остави.
Мария Канева, октомври 2017
20.10.2017 | Поезия, След 2000Мария Канева
Край огъня
Край огъня,
със топлите животни,
с китарата,
плисираща нощта,
със аромата на опечени картофи
и в крайчеца на устните-
от залеза
останала
следа.
Такава е усмивката ми днес,
в средата на октомври.
В най-меката среда
на есенния хляб.
Разгърната като фотьойл, във който
не мога да говоря
и не мога да чета.
И без да пия вино
съм пияна,
замаяна от глад
за още от това.
Мария Канева, октомври 2017
