Снимка
Свършиха секундите
в кратката минута.
Свърши,
и
търкулна се.
Друга?
След години.
Но остана в лампата
малка пеперуда
и прашинки пясък,
и вода с лимон.
Някак ще преглътнем буцата във гърлото,
вгледани в морето, в бурното небе.
Мария Канева, септември 2020
***
Искряща радост
как се произвежда
е тайната на тайните
в света,
но спомням си секундата, в която
душата ти се спря
и ме видя.
Високите огради,
вълшебните цветя.
Как вечно недокоснати останаха
звездите след това.
***
Музиката
е времето,
което изтича
от живота ни.
В песента
сме в ракета,
сякаш спрели,
но не сме.
Всичко е космическо,
можем да побелеем в миг
без да разберем
и то…чак когато
стъпим на земята пак.
Музиката е времето,
което просто изтича
от нас.
Мария Канева,
08 септември 2020
снимка: Kovacs Joco
***
Времето,
което тече
през мен,
има цвят.
Цвят на мед,
на кръв,
или на трева.
Опитвам
да съм
хладнокръвна,
да е с цвят
на вода,
или на въздух.
Но всъщност искам да спре.
В целувката да усетя
всички цветове.
Да съм просто една изгубена жена
в пейзажа.
Мария Канева, 7 септември 2020
снимка: взета от Гергана Манолова
***
Не могат цветовете
да разкажат
със прасковено
и със резеда…
Не може
на луната златото
да го направи
със бледата си хладина.
Не мога аз
със думите
употребявани.
И боса и несръчна
във гласа ми слаб
една мелодия се мъчи и се къса,
и се излива пак,
залутана между щурци
и пропасти от тишина
и няма как да те достигне,
няма как,
и тук е чак на края на света,
защото ще се плъзне в три минути
и ще свърши
като звезда,
изпълнена със хиляди години,
и всеки ден-
далечен,
вечeн, цял.
Мария Канева, 30 август 2020
***
Искам още целувки
от това лято.
Не ми достигнаха
кратките, сухи минути
горещ пясък,
ледените му
пориви,
точно като се разтопя,
скритите му
в тревата
усмивки.
Изгоря ми душата,
остарях от страх.
Искам още целувки.
Сега.
26.08.2020
Мария Канева, 26.08.20
Снимка: Kovac Joco
***
Времето сгъвам на шест
във хартиена
лодка,
и го разгъвам пак
като покривка
за гости.
Времето-вълшебната кърпичка
на дърваря
за топъл обяд,
от която веднъж изскочили
сто тояги.
Приказките крият кодовете си
и не мога да те стигна
просто така.
И се сгъвам на шест
във хартиена лодка.
….
P.S. А също на облак,
и на кълбо.
28.07.2020, Мария Канева
***
Лятото съблазнява.
Невинно, но от сърце.
Сочна праскова,
хладна сянка
и аромат
на кафе.
Разказва мечтите си вечер-
полъхва,
кани
щурци.
Нежните фойерверки-
светулките-
са погледите му
със искри.
Скоро ще сложи на масата
вместо хляб-царевичен кочан
и аз ще прошепна: „Да,Да…“ в жегата
и просто
ще се предам.
Мария Канева,28 юли 2020
taken from Kovacs Joco
***
Отиде ли си любовта,
остава
всичкото останало.
Небрежно цвете, красота,
под път,
над път,
боляща само.
Остава крясък скрит
във всяко
„добро“ и „мило“,
и „било“,
и стъпките, завити
в пясъка,
санскритско някакво
писмо.
„Дали, обичал ме е, още,
дали за него, съм, била….“,
Въпроси, хвърлени във коша
със най-любимата игра.
Отиде ли си любовта,
ще се порадваш на живота.
Във тебе ще се блъскат все
целуващи се хора.
От музики ще е пропит
света,
от залези
и нощи.
Като приготвено платно
сърцето
ще попива още.
Мария Канева, юли 2020
***
Да легна по гръб във тревата,
от слънце
и песни
обляна,
навсякъде
да е лято,
а в мен да е
тихо
и
хладно.
И всичките стаи
в душата ми
да зяпат с
прозорци
големи.
И бързи уплашени
лястовици
да влитат внезапно
във мен.
Как целият въздух
издишан
препуска
като дете,
щастливо и босо
за малко,
за малко
преди
да се спре.
Целувам и плача,
умирам.
Щастливи са всичките жаби,
щурци, скорци и животни,
които
провеждат с телата си
тока на вселената
просто ей така.
Мария Канева, 25.07.2020
