Мария Канева

Нощта е мак

разгърнат и черен.

Копринена чашка

-крехка-

-коси

на крехка кукла шумолят.

Дръпвам червените платове

-диплят се

-диплят

–

–

–

От пода струи наркотик.

Мария Канева, 1991

от “Цигари”1993

Денят е светъл като вода.

Денят е студен.

Аз обичам да ме облива,

така обичам.

То е както в северните планини-

бели тела, бял сняг.

И момичета с тихи ръце.

С коси, нагънати по рамената.

Денят е светъл като вода.

Денят е студен.

Аз по улицата вървя

и докосвам с ръка

косата си.

Мария Канева, 1991

от “Цигари”1993

Залъкът е голям.

В глада си съм премаляла.

За мен е сътресение-вкусът.

Месото-мъка и радост.

То е все едно да вървя на ръце

по горещ пращящ пясък.

Да отпоря картинката на морето

и да я навия на руло.

Но вятърът е тъй сух,

тъй стабилен, изправен,

а аз съм самолет от тетрадка

и пикирам с върха си.

Мария Канева, 1991

от “Цигари” 1993

Целувката е студ,

във който чувстваш

ръцете си горещи,

наедрели,

червено откроени

на снега.

И цялата гора да друснеш-

ще опада.

Снежинки се въртят, въртят, въртят.

И виждаш, и не виждаш-

във дола

червената къщурка дими.

По улея стопен-

струйка вода.

Мария Канева, 1991

от “Цигари”1993

Искам.

Искам мъничко

-струйка вода

по гърба на храста,

как капе…

Ръцете ти върху ръцете ми.

Плача.

Скалата е остра.

Скалата е

тъй тънко изляна,

че дели.

Искам всичко.

Мария Канева, 1991

от “Цигари”1993

Скръбта крие особена лекота,

която ни вдига

над реалното.

Мислите се вглъбяват.

Погледът оживява като река,

във която

е паднал

камък.

От дланите ни струи светлина.

Тялото се стопява.

Изсъхващите цветя

ухаят невероятно.

Мария Канева, 1991

от “Цигари”1993