***
Отделеното време за гушкане,
упоеното време
в мечти,
разтопено в усмивки,
в молитви,
в замечтани целувки
насън…
Това е Времето на човека.
И ръцете да стигнат ръце,
и очите да срещнат очи,
че ще падне един ден в Земята
и цял ще се подари.
Мария Канева, 1март 2020
photo& Rosie Hardy
***
Ще повикам лятото
да дойде,
да прескочи само
за час-два,
във целувките
да се опомним
и ръката ми
да подържи.
Знам, че не е времето сега.
Знам, че зимата е господарка.
Но ще се усмихвам цяла нощ,
и ще кажа на Надежда
и на Блага.
Мария Канева, 13 февруари 2020
Photo: Alain Laboile
taken from kovac joco
***
Тъгата се натрупва като прах
във къща,
обитавана от хора.
Така голям за мен
е този страх,
с мечтата му,
разтягаща света!
Стоя като откъсната минута,
която часовете ще догони,
излегната по гръб на сламата
в последния вагон
на вечността.
Китарата живота нарисува.
Напълни хоризонта
със истории.
Усмивката ми детска само следва
човешките ръце
на китариста.
Мария Канева, 21 януари 2020
All-focus
***
Със силата на морето,
със силата на големите
тежки
вълни,
със силата на големите
тежи
вълни през зимата,
когато никой не обича
морето,
и то е самò,
със силата на самото
необичано
огромно
разгневено море,
когато надига вълните си…
но точно тук смени гнева с обич,
и го умножи по пет,
по всичките бели вълни,
вълна след вълна, след вълна,
след вълна….които идват.
И идвам,
и вече съм дошла.
Мария Канева, 3 януари 2020
There was a man
Who loved me
for a while
two days
two nights
to feel the taste of smiles
There was a man
Who loved me
Once
Two days
Two years
my lips to feel
The kiss
Of tears.
Chorus /2/
Taste of smiles
on my lips
Kiss of tears
in my eyes.
There was a man
Who loved me
in my life
to touch how time can fly
and stop
rignt in my arms
There was a man
Who loved me
Once
To know
To be a girl
How it
Feels like.
Chorus /2/
Taste of smiles
On my lips
Kiss of tears
in my eyes.
25.12.2019
link to all songs
picture: Murat Karaca
***
Когато става много празнично,
когато истинската радост
като лъвица
обикаля
незащитения ни лагер,
намираме си таен начин
желязото
да разтопим.
Хвърчило детско ли ще пуснем,
ще се напием ли до смърт,
на пръсти ли ще стъпим плахо
в мечтаните земи насън,
в прегръдки искани ще паднем,
пропускайки
сълзи навън….
когато истинската радост
като лъвица обикаля
незащитения ни лагер.
23 декември 2019
Мария Канева
Снимка взета от Милена Цветанска
***
Усещам, че се вкаменявам,
превръщам се в парче
скала,
масивно
и неуправляемо,
изпълнено
със тишина.
Откакто споменът изстина,
и го понесоха цветя,
и гълъби
го озвучиха,
ти се изгуби
в песента.
Останах като ръб на пътя,
като затрупана вода
в забравено от бога място,
във резерват от топлина.
Мария Канева, 22 ноември 2019
***
До края на света
копнежът да извика.
До края на света,
до края на звездите,
до пълен мрак и студ,
където съм безсмислена
прашинка,
и Слънцето
е огън без душа.
До края на света
копнежът се надига
като дете,
поискало да тича,
което няма кой
и няма как
да прибере.
До края на света
ще те обичам
и ще викам.
Дърво ли си,
елен ли си,
или затрупващ сняг…
Лицето ти така
и не разказах,
мелодията на душата ти
ме води за ръка.
8.12.2019 Мария Канева
***
Завиха облаците всичко.
И скрити от света,
прибраха си съня
въздишките,
изглади се
повърхността.
Усмихна се
самата младост
с достойнство
и със лекота.
Но като въгленче придърпва
и пáри вътре
любовта.
Мария Канева, декември 2019
artwork Ph. Raimonds Paul
***
Обичам да стоиш далече,
да те гледам,
да гледам как стоиш
на времето от другата страна…
Усмивката ти страшно ми харесва.
Харесва ми
да искам да ме вземеш,
да искам да съм най-красива на света,
да бъда нереална,
и далече,
и нищо да не правя,
и нищо да не знам,
за да не губя време, да не се разсейвам
от това, че
усмивката ти страшно ми харесва.
Мария Канева, 1 ноември 2019
