Мария Канева

Някаква малка

рекичка,

някаква

трева,

някаква светлина,

изтървана

от джоба

и сърцето подскача

като убодено с игла.

Мария Канева, 2015

Любовта първо е

аромат,

някъде наоколо,

съвсем неосъзнат.

После музики започват да бучат…

После се оформя-

до лице.

После се оформя-

до сърце.

Мария Канева, 2015

И пак като момиче

за ръка

зад ъгъла на блока

зад колите,

издърпваш ме

и сам не знаеш как,

и аз не зная как,

и ни вали.

Лицето ти остава все така

закрито

и обърнато към мен,

като врата

със много драскотини,

където съм от външната страна.

Мария Канева, 2014

Копнежът е като пътечка малка,

която те увлича да вървиш,

която за ръчичка те държи

и дърпа

към едно далечно място.

Там крие сред забулени мъгли

прекрасната си

срамежлива

тайна

с очи на тих елен

и на небе,

продупчено на хиляди места.

Мария Канева, 2015

Ще съм щастлива,

но бавно,

както го прави дъжда.

Както се чака слънцето,

ако е мокра нощта.

Както ме мъчи мелодия,

чута от някой прозорец,

счупена пред мен,

както напразно те търся

не в правилния

ден…

Спри паралелното време,

то ми взима

любовта.

Обери с ръка тия паяжини,

сгради

и

неща.

Мария Канева, 2014г.

Бавно, внимателно

любовта пълни

и най-малките

цепнатини,

повдига

от дъното

най-затиснатите

парчета дърво.

Нищо не може да се направи,

тя е като

дупка

в кораба.

Мария Канева, 2013

Няма нищо, което

вече да се отнеме.

По реката се носят

пръчки, клечки, гнезда,

нежни бели дантели,

малки черни перца.

Всичко свърши, щом

слънцето

снеговете си дръпна

и напече жестоко,

и до дъно отпи.

Как красиви ще бъдем

черни в яркото лято,

подкопани отвътре

от сълзи

и вода.

Мария Канева, 2015

Стопява се денят като масло

и скоро всичко мило

ще отмине.

Ще се разтвори с нежен аромат

във фурната на

сънищата ми.

Лицето ти ще бъде

светлинка

във тъмната гора,

прозорче  с лампа.

И истинската страшна красота

на гъстата гора

ще ме смути.

Мария Канева, 2015