снимка: Raina Vl Vladimirova
***
Плувам
и гълтам вода
под небето красиво,
извито над мен,
затрупана с писъците на птиците му
като с писма,
напрегръщана
в живите му
отражения.
Плувам и гълтам вода,
но сълзите ми текат
от радост,
че ни има –
мен, и теб,
и прозрачната светлина,
която ни вплита.
Мария Канева, 05.05.2021
***
Присви ме душата,
а то било
слънце,
а то било лъч
във тревога увит,
в прозрачно перде
на прoзорец измит
и право в сърцето ми-
капка живот.
Мария Канева
07.04.2021г.
снимка от Гергана Манолова
***
Да притежаваш
скрито
под леглото
във снимка,
дума,
ръбче
от тефтер.
Да притежаваш
цялото сърце.
До дъното
с утайката
отровна.
Да притежаваш цялата мелодия.
Да притежаваш
нежно
в страх, вълнение.
Сърдито-като собственик
и бог.
Като спасител властно,
със обсебване.
Като дете жесток.
Да притежаваш
сянка
и мечта
и нищичко
на дневна светлина.
Мария Канева,
08.04.2021
***
Душата ме боли
за още.
Като през пукнато стъкло
желанията се изплъзват лекичко
навън,
и сякаш
все едно е.
Душата ме боли
догоре,
като в бутилка е затворен
цял свят искрящ, опияняващ,
но някой друг ще го отвори.
А аз ще легна на тревата,
щурец във хора на щурците,
следа в следите на животни,
вода в дъждовната вода.
Мария Канева
10.04.21
Заключиш ли думите леко,
дори със конец да ги вържеш…
започва да стяга сърцето
и нещо по него да стърже..
Притискат те тонове лава,
складирана в детските сънища
и трябва докрай да удържаш
и топлината, и сълзите.
Мария Стоева първа строфа, Мария Канева -втора строфа
photo: by Kálmán Klell Budapest Hungary 1960
***
Такива количества топлина
ден по ден
са натрупани,
че ми е червено пред очите
и искам да отварям врати.
И куфарите, както не се затварят,
на студа да оставя,
и аз на бордюра да седна
като дете.
И каквото и после да стане,
и както и силно
да ме завърти,
точките вече се отлепиха от заровете
и са снежинки.
Може пък малко да потанцуваме,
докато се топя.
04.02.2021
***
Всичко ще продължи да е
остро, красиво
и право
в сърцето,
защото такова
е слънцето,
такива са
устните,
такава е
сянката
на родения от жена.
И това е едничката гаранция, че
ще има
още музика,
още сълзи,
още топлина.
Мария Канева
***
Понякога искам
да ме вземеш от работа,
сякаш сме пораснали.
Понякога искам
да пием тайно
като деца.
Но всъщност искам
убийствено силно
и само
да мислиш за мен
през всички
брутални прегради,
да мислиш за мен
с отчаяние
и топлина.
Мария Канева, 2012г.
Сън
Директно
през очите
на котката,
през формата
на чертите ѝ
на сфинкс,
през плавния ѝ
извит
гръб
на хищник.
През тънкото писукане
в дъжда.
През пръстите
на протегнатата
трева,
стапяща в шепата ми
брилянт,
като я допра.
И също през усмихнатото слънце,
затънало в мъгла –
чаршафи и възглавници,
пух и пера,
и цялата грапава доброта,
и през стените,
които ме обграждат,
и през ключа,
свил края в безкрай,
който щраква
и те изпраща,
за да идваш пак.
Мария Канева, 14 ноември 2020
***
Някъде
отвъд мъглите
и на дъното
на всичко,
някъде,
където дните
са търкулнати
кълба
и копнежът на душата
е единственото
място
със вълшебен
кислород…
Там ще дойда.
Мария Канева, 02.10.20
снимка: Kovács Jocó
