Искам
да ме обичаш
пак така,
както в секундата
преди да се изплаша.
Когато цялата топлина на света
влезе в чашата ми
и една чисто бебешка радост
ме хвана за врата.
Светът стана прост и прекрасен,
всичко – на една ръка разстояние.
Искам да ме обичаш пак така.
Мария Канева, 2011г.
https://www.youtube.com/watch?v=j7pFvUfltR4
Има неща,
които пръсват сърцето,
излюпват го,
слагат го там
само по
тънки крачета
и жълт пух.
Обичам тия неща.
Има и неща,
които идват като сянка
на тигър
с извит гръб
по стената
на нощта.
И тия неща ги обичам.
Мария Канева, 2012
Графика Боян Донев
Звукът от флейта
идва да ме вземе.
Ръката ми ще дръпне
както майката-дете
и по пантофи някакси
ще се измъкнем
във нощта…
И някакси ще влезем
много вътре
по таваните,
по скъсаните тапицерии
на гарите,
където светят
скритите неща
на всички океани
и
сърца.
И там ще си намерим нашето.
Мария Канева, 2013
https://www.youtube.com/watch?v=wIYlzsZQQ94
Копнежът пълни
ръцете ми
с излишни неща,
изпускам
ги от тоя свят
и ги пращам
в ония,
следя сенките
като
малко коте.
Копнежът
прави
повърхността
огледална
и ме вцепенява,
а отговорът
спи на дъното
като влюбено
чудовище.
Мария Канева, 2014г.
тежат.
Натрупаните мечти
светят.
Хапя ги,
за да проверя
струват ли си,
както се проверява
златна паричка.
Крия ги, нося ги,
вадя ги в нощта.
Някой ден ще ги заровя под някой дъб.
Мария Канева, 2011г.
Слънцето хвърля
чорапи във стаята,
слънцето мята
прах по земята,
връзва ръце,
развързва пердета…
иска да свети
до смърт.
Парчета от мен
остават спасени
във ъглите тъмни
със мисли студени,
във ъглите тъмни
със мисли за теб.
Мария Канева,2011
Стаите са празни,
улиците – проснати,
поляните-мъртва природа.
Там, където следите
изстиват,
където няма опасност
да те видя,
топлото слънцe дразни,
красотата е подигравка,
младостта – напразна.
Мария Канева, 2011г.
https://www.youtube.com/watch?v=xoClSToRAxM
Няма да се случи всичко,
пуснато по гълъби
в дъжда,
няма да загубим нищо,
скрито
във най-вътрешния джоб…
няма.
Толкова са страшни
важните неща.
Мария Канева, 2013
са светещи тунели,
в които влизам
с целия си детски
страх.
Мария Канева, 2012
Това, което се случва,
е само черупката.
Тя е твърда и затворена
докрай.
Сладостта,
нежността,
сънищата,
прясно изпраните чаршафи,
запотените стъкла..
Целият плаващ
изумителен
свят
на
любовта ни
някога ще бъде решително счупен
и разбран.
Мария Канева, 2013
