Свещта не е запалена,
така е съвършена.
Със бледото си тяло,
със късия конец,
И вечерта,
по краищата разтопена,
но още гостите не са на път…
и всичките желания, които лепнат
там, в края, по ръба
на свършилия ден,
и стpъмната стена на Тъмното отвън,
и дрезгавият страх,че те не идват,
че няма да се случат Всичките Неща..,
притихнали във тъничкото тяло,
във малката уста.
Мария Канева, 2011
Нежните думи на мъжете
са края на света.
Всичко губи цвета си
като след удар.
Няма звук.
Няма следа.
Нежните думи на мъжете
са края на света.
Мария Вълкова Канева, 2000
Зад всички дълбоки гори
все има една
потънала в сенки и мъхове,
запазена за мен.
Все има една трева,
огряна за няколко часа,
жива просто така.
Където, когато отида,
топлото ще продължи,
и всичко в тоя свят,
което цапа,
няма да си личи.
Мария Канева,2011
На тъничкия млад поток,
по сипея ръце отпуснал;
на изтърваната вода,
пола по стръмното
раздула,
на резедавата трева-
напрегната-да не изпусне-
и цялото затишие пред буря,
и слънцето-готово да напусне…
Мария Канева, 2011
Този пристъп ще мине.
Чувствата
ще си влезнат
в кутийките,
няма как.
И често ще е така-
на пет години веднъж
ще се спускам към тях
с паниката на майка,
забравила
детето си в трамвая.
Мария Канева, 2011
Сънят ме прегърна със лапи
и целия сняг разтопи.
Потни, ръцете ми стискат
въздух от минали дни.
Да можех сама да забия
във центъра му стрела
и всичко, което обичам
да си остане така..
Мария Канева, 2011
Като хвърлени стотинки
падат думите надолу
и изчезват под вода.
Всичко дребно,всичко малко,
казано като шега,
искано, но премълчано…
Премълчано ще остане.
Във дълбоката вода,
обли в сенките примрели,
свили малкото сърце,
във което стрелкат риби
и забиват котви раци..
Във дълбоката вода,
обли в сенките примрели,
са безмерните мечти
и безмерните следобеди,
и горещите лъчи.
Като хвърлени стотинки
падат думите надолу
и изчезват под вода.
Мария Канева, 2011
В мъглата потъват
като в сметана
желания, завити да спят.
Харесва ми да мисля така за тях.
Харесва ми да са като деца,
отпуснати в съня си.
Да ги имам изцяло,
да се зашеметявам
от топлото им дишане.
Не искам да се размърдват,
не искам да ме карат да настръхвам,
не искам да пръснат сърцето ми.
Мария Канева, 2015
https://www.youtube.com/watch?v=uK2UIneU-SQ
Няма повече и дума
да се каже за това.
Лекичко ще се изронят
ъглите на песента.
Там, китарата където
рязва точно от сърцето,
ще остане просто топло,
ще е даже
удоволствие.
Със какъв студен цинизъм
е пропита силата,
забранила любовта.
Мария Канева,2011
Следите на любовта
са сладки
на вкус,
изпаряват се
като парфюм…
Мелодия,
която бяга,
но упорито
трепти…
и нищо не можеш да направиш,
освен
да допреш
главата си
на прозореца
с ръце.
Мария Канева, 2013
