Небрежно се надига любовта.
Размества разни дребни вещи.
Законите настъпва с меки ходила.
В чаршафите се спира нещо.
Безсмислен
и съсипан
изглежда всеки
значителен предмет.
И музиката като сняг засипва
това, което се разкалва
пред очите.
Мария Вълкова Канева, 1999
Когато погледна назад си присвивам очите.
Блъсва ме такава светлина…
Губя силуета на града,
помня чертите;
пипам ъглите на сградите
с мръсни думи по тях.
Когато погледна назад
се подпирам.
Чувствам се
като притисната жена.
През мъчното,
което ме пропива
разбирам,
че съм тъй-
красива,
и тъй-безполезно е
точно това.
Скръбта ме прониква
като кафе във покривка.
Почуквам небрежно
по масата с ръка…
Миг-два да постоя
като старица на припек,
вгледана в разбитата си
войска.
Мария Канева, 1999
Писмо в бутилка
Писмо в бутилка
Започвам да пия от сутринта-
небе с лед,
блъснати коли.
Към обед правя
слънчеви зайчета,
но напрежението боли.
В пет вече се прибирам,
наливам си джин.
Денят минава през мен
и ме разбива.
Не мога да го преработя
като човек.
Нещо като цироза-
на сърцето.
Почва с четене на книги.
Мария Канева, 1998
Писмо в бутилка
***
Ако трябва, ще имам
нокти.
Ако трябва –
кърваво червени,
и много,
и големи.
Искам целите да ги забия
във сърцето на живота си.
Трябва ми опорна точка.
Сякаш се върти без мен,
сякаш не нанизва мен,
сякаш ме разбива като мида
в ниските скали.
Като разкачена жичка
ръката ми виси…
Мария Канева, 1999
от Писмо в бутилка, 1999
