Мария Канева

***
Замириса ми
на лято
от праха
върху паважа
и ме стегна
за сърцето,
сякаш ме прегърна
мъж.

Как ужасно се уплаших!
Щастието
ме опари! –
Ако вече не съм млада?!
Ако взема, че умра!,
ако тоя пламнал залез
ме подмине
ей така…

Мария Канева, 06.03.23

photo от Gergana Manolova

***

По тоя, Белия свят,

все се губим.

Тичаме,плачем,

драскаме в нощта.

А той се е изпънал

целия

от край до край

с изпраното си

Небе,

от ръкавите му

излитат птици,

от очите-звезди.

Където и да си!

Аз тека по Белия свят

и хващам

като вода

всеки хвърлен лъч,

всичките ти

огледални отражения.

Мария Канева, 18.03.2023

снимка: Raina Vladimirova

По някога боли така,

сякаш съм стъпила неволно

на много тъничко стъкло.

И ето целият роман

с искрите,

с нежното замайване

ме грабва като хубав филм

в прегръдките си на любим.

Все още куцам като фея

на пръсти, за да съм красива

и някой ден ще съм си минало,

ще бъда здрава, топла, жива.

Мария Канева, 16.03.2023

***

Как ми стисва сърцето

 и веднага

 ми обръща гръб!..

Как ме милва

 по връхчетата

 на листата,

 а корена хапе,

и няма вода…

Как събира сълзите ми

 в шишенца от парфюм

и на други ги дава!…

Тоя живот не е добър за мен,

 не искам да го искам!

Но го искам.

Мария Канева

20 януари 2021

***

Събирах ти

снимки,

бутилки, перца,

пръстени,

малки котета,

събирах ти

думи,

неподадени писма,

неизлежани

следобеди.

Когато се събудих ми олекна,

че няма никакви  доказателства

за съществуването

на целия  тоя престъпен любовен живот.

Всичко се беше свило магически

в  две  сълзи.

Мария Канева

*** 

Да можех да се спусна

като вечер

прозрачна, тъмна,

пълна с кислород,

с искрици от лъчи

разнищени

по краищата

на безкрайната пола.

Да можех да се пъхна

като песен

под кожата ти

и да се стопя.

Безумно в лабиринта

на душата ти

да се разгръщам

и да звуча.

Да можех като някакво

животно

да се отпусна

в гъстата трева

със цялата си

тежест

и с живота си

да бъда с теб

като печат-искра.

А аз, един човек безпомощен,

останал без вълшебна светлина,

магиите на звуците ловя,

целувам въздуха

и просто те загубвам.

Мария Канева, 22.07.2021

Трябва стая,

затънала в прах

за една нощ

и желания

като книги натрупани,

непобутнати,

и сън да не те хваща.

Да захладнее.

Да огладнееш.

Да почнат славеите

да се търсят,

да се изнервиш,че всичко написано

просто не струва

пред сутрешните тръпки,

от които направо

ти расте коса…,

И че вече знаеш точно

какво да направиш…

Какво да направиш…

Пък то да вземе да завали.

Мария Канева, 10 юли 2021

Мъничко да си откраднем

от коприненото лято,

от копнежите горещи,

дебнещи ни

като тигри!

Безпощадни,

грациозни,

стягащи ни

с остър страх!

Със очи на антилопа

летните води

целувам,

давя се в

адреналин,

жива толкова за малко

с всички части

на душата си…

Мъничко да си откраднем

от коприненото лято.

Мария Канева,

16.07.2021

***
Душата ми е пълен
гъсталак.
Трева до шия,
и неокосено…

Какво се крие в нея
няма как
да знае някой,
даже да опитва.

Треви горчиви,
пръснати цветя
и всичко иска дъжд,
напред се бута,

под парещото слънце
на скръбта,
че толкова за кратко
ще сме тука.

Мария Канева, 07.07. 21