Мария Канева

Ще съм щастлива,

но бавно,

както го прави дъжда.

Както се чака слънцето,

ако е мокра нощта.

Както ме мъчи мелодия,

чута от някой прозорец,

счупена пред мен,

както напразно те търся

не в правилния

ден…

Спри паралелното време,

то ми взима

любовта.

Обери с ръка тия паяжини,

сгради

и

неща.

Мария Канева, 2014г.

Бавно, внимателно

любовта пълни

и най-малките

цепнатини,

повдига

от дъното

най-затиснатите

парчета дърво.

Нищо не може да се направи,

тя е като

дупка

в кораба.

Мария Канева, 2013

Няма нищо, което

вече да се отнеме.

По реката се носят

пръчки, клечки, гнезда,

нежни бели дантели,

малки черни перца.

Всичко свърши, щом

слънцето

снеговете си дръпна

и напече жестоко,

и до дъно отпи.

Как красиви ще бъдем

черни в яркото лято,

подкопани отвътре

от сълзи

и вода.

Мария Канева, 2015

Стопява се денят като масло

и скоро всичко мило

ще отмине.

Ще се разтвори с нежен аромат

във фурната на

сънищата ми.

Лицето ти ще бъде

светлинка

във тъмната гора,

прозорче  с лампа.

И истинската страшна красота

на гъстата гора

ще ме смути.

Мария Канева, 2015