Мария Канева

Някаква

крехка

мрежичка

ме обвива

отвсякъде,

някаква вода..

Като бебе

усещам всяка

мъничка

топлинка,

минала през

твърдите

неща,

стигнала до мен.

Този живот

не е това,

което знам за него,

Този живот

е много много

по-голям.

Мария Канева, 2015

Океанът прелива

през прага

и всяко мое движение

е напразно,

дори да бягам.

Мога само да гледам

с широко отворени очи,

или да ги затворя,

ако не мога

и това.

Мария Канева, 2014г.

Сплетените клони

няма да ми кажат.

И ръцете ти,

в джобовете

прибрани…

Никой в този свят не знае.

Никой в този свят.

Славеите само се обаждат

и сърцето ми,

развито

като бебе

на студа.

Мария Канева, 2013

Чувствата са

като планините.

Гледаме снимките

с премрежени очи..

Планините са…

нещо чудовищно

по-голямо

от нас.

Има диви

зверове,

катерим се

с всичките си съкровища

на гърба..

Случва се

да се умре там.

Нощем стават

всякакви

неща…

Будим се

с вик…

Чувствата са

като планините.

Мария Канева, 2015

Щом няма да е щастие,

не искам.

И нека да е

рязка

пролетта.

По малките пътеки

ще просветва

разкъсана от слънцето

вода.

Във новите цветя

ще влиза

шумно

потънала във себе си

пчела…

и нищо никак

няма да ми стигне,

и всичките въздишки на света.

Мария Канева, 2013

Сърцето има точно

скрито място

за сладката си топлина.

Понякога застъпвам по ръба…

Потича музика и няма как да спра

да се усмихвам на това,

и няма как да спра да искам,

и няма как го направя пак сама,

ако реша.

Сърцето има точно

скрито място.

Мария Канева, 2015

Пътеките, от слънце заблестели,

откъснатите мънички

цветя-

-Разтвореното тяло в любовта-

И книгите, затворени във мене.

Един изпълнен и

захвърлен свят.

Без него-

като мечка без гора.

Със него-

гол човек сред зверове.

Мария Канева, 2015

Затъналите във мъгла

гнезда,

бодливите

игриви

храсти…

И птиците, които се обаждат.

И всички аромати, които ме изграждат.

Мелодия, която с две ръце

душата мъчи

и в огъня пращи,

и свършва.

Мария Канева, 2015

И да се загубя,

повече къде?

Пуснаха стрелите си

двете ми ръце.

Някой ако тръгне

да брои назад-

камъчета

слагах,

после вече спрях.

Всичко свети в тъмното.

Хиляди очи.

Моите просветват ли?

Виждаш ли ги ти?

Мария Канева, 2015

https://www.youtube.com/watch?v=bVVtGh_GASw

Сърцето е

кибритена кутийка,

в която е затворен

бръмбар.

Внимаваш

да не го притиснеш,

надничаш,

без да дишаш

почти,

и само ако можеше да видиш,

но трябва да държиш

вратичката…

и само ако можеше

да пипнеш…

Сърцето е

омачкана кутийка

във развълнуваните ни

ръце

на деца.

Мария Канева, 2014