Мария Канева

Там стаите са празни,

улиците – проснати,

поляните-мъртва природа.

Там, където следите

изстиват,

където няма опасност

да те видя,

топлото слънцe дразни,

красотата е подигравка,

младостта – напразна.

Мария Канева, 2011г.

Младата любов

е парлива.

Тя е огън,

коприва.

От докосването и

стават мехури.

Младата любов

обръща душата.

Реже, къса.

Иска живот

в чист вид.

Старата любов

е затворен кръг.

Гнездо, пълно

с мъх и пух.

Кадифен най-

вътрешен джоб,

в който душата

прави парфюми.

Мария Канева, 2011г.

Има дни, в които ставам

видима.

Движенията,

мислите,

дишането,

са на фокус,

следени с очи…

така се правят растения.

Топло внимание

в една точка от космоса,

в един миг

от вечността…

и сърцето на цветето

е оформено.

Мария Канева,2011

Има “Не”, след което

си добре.

Това е “Не”-то-

лекарство.

Има “Не”, което

хапе.

Това е “не”-то,

което ти  казват.

Има “Не”, което

смазва.

Това е “не”-то,

което си казваш.

Мария Канева,2011

Има скрит огън,

който топи

тънката свещ

в нас.

Има скрит

свят,

който движи

водите на нощта.

Там са съкровищата,

там свети,

там е склад за щастие,

там са хвърлените любими неща,

скъсаната любов..Там…

Китарата се разхожда

по въжени мостове,

а сърцето я следва

със стиснати очи.

Мария Канева, 2011г.

Любовта идва като цигулка

в дъждовен ден.

Жена с червена рокля

сред просяци.

Всички нервни лица,

масивни сгради,

счупени неща

стават от картон.

Една друга реалност,

вътре в тази до днес,

се размърдва

като събудено дете,

гладно до смърт.

Мария Канева, 2001

Тънка хилава тревичка,

бледо резедава с жълто,

след изнудващата зима,

след безскрупулния лед.

Пазя я, вися до нея,

клекнала като дете

и я виждам по-червена

от порязани ръце.

Тя ще изведе за мен

кръглото сърце на слънцето.

Тя е кратката целувка,

идваща веднъж.

Мария Канева, 2011

Тук всичко има значение.

Как празно стои

Ръката – без цвете,

листът – без изречение.

Тук е страната на любовта.

Всеки предмет се мести

от вътрешно напрежение.

Неказаната дума тежи

и увисва с месеци.

Устните са с магнит.

Тук всичко има значение.

Как стръмен е здрача,

как дълга – нощта,

когато не знаеш

къде е сега…

Мария Канева, 2011г.

Влиза небрежно

през меката кал,

по мазилката се процежда,

терасата покатерва..

..скърца паркет..

Толкова близо до мен…

Не ме поглежда,

но в мрежата му

вече лежа

като дете

в хамак.

Мария Канева,2011

Писмо в бутилка

***

Ако трябва, ще имам

нокти.

Ако трябва –

кърваво червени,

и много,

и големи.

Искам целите да ги забия

във сърцето на живота си.

Трябва ми опорна точка.

Сякаш се върти без мен,

сякаш не нанизва мен,

сякаш ме разбива като мида

в ниските скали.

Като разкачена жичка

ръката ми виси…

Мария Канева, 1999

от Писмо в бутилка, 1999