***Замириса мина лятоот прахавърху паважаи ме стегназа сърцето,сякаш ме прегърнамъж. Как ужасно се уплаших!Щастиетоме опари! –Ако вече не съм млада?!Ако взема, че умра!,ако тоя пламнал залезме подминеей така… Мария Канева, 06.03.23 photo от Gergana Manolova
Archives
29.03.2023 | Поезия, След 2000Мария Канева
Белия свят
*** По тоя, Белия свят, все се губим. Тичаме,плачем, драскаме в нощта. А той се е изпънал целия от край до край с изпраното си Небе, от ръкавите му излитат птици, от очите-звезди. Където и да си! Аз тека по Белия свят и хващам като вода всеки хвърлен лъч, всичките ти огледални отражения. Мария Канева, […]
29.03.2023 | Поезия, След 2000Мария Канева
Понякога боли така
По някога боли така, сякаш съм стъпила неволно на много тъничко стъкло. И ето целият роман с искрите, с нежното замайване ме грабва като хубав филм в прегръдките си на любим. Все още куцам като фея на пръсти, за да съм красива и някой ден ще съм си минало, ще бъда здрава, топла, жива. Мария […]
03.02.2022 | Поезия, След 2000Мария Канева
Как ми стисва сърцето
*** Как ми стисва сърцето и веднага ми обръща гръб!.. Как ме милва по връхчетата на листата, а корена хапе, и няма вода… Как събира сълзите ми в шишенца от парфюм и на други ги дава!… Тоя живот не е добър за мен, не искам да го искам! Но го искам. Мария Канева 20 януари […]
31.01.2022 | МузикаМария Канева
COLD
Music and lyrics: Maria Kaneva Soundscape: Mila Vasileva copyright © http://oldtimesart.net/maria ColdDo you feel cold?DarkAre you afraid? Do you smell the rainDo you see the sunDo you feel that something’s freezing our loveDo you feel Are you insane Do you see the birdit is not meBut I see it too Chorus:Im hereFalling in the cloudIt […]
27.08.2021 | Поезия, След 2000Мария Канева
Нощта ме изумява
*** Нощта ме изумява. Не просто е красиво, не просто съвършено, не просто нечовешко. А всяка форма, звук, беззвучие и мрак душата ти разтягат, човъркат, издълбават, те карат да извикаш, да искашда заплачеш, да почнеш да обичаш, да спреш да мразиш, сякаш прокарва пръсти вълшебница старица в косата ти от слама: “Недей, ще се оправиш…” […]
30.07.2021 | Поезия, След 2000Мария Канева
Събирах ти
*** Събирах ти снимки, бутилки, перца, пръстени, малки котета, събирах ти думи, неподадени писма, неизлежани следобеди. Когато се събудих ми олекна, че няма никакви доказателства за съществуването на целия тоя престъпен любовен живот. Всичко се беше свило магически в две сълзи. Мария Канева
28.07.2021 | Поезия, След 2000Мария Канева
Да можех да се спусна като вечер
*** Да можех да се спусна като вечер прозрачна, тъмна, пълна с кислород, с искрици от лъчи разнищени по краищата на безкрайната пола. Да можех да се пъхна като песен под кожата ти и да се стопя. Безумно в лабиринта на душата ти да се разгръщам и да звуча. Да можех като някакво животно да […]
16.07.2021 | Поезия, След 2000Мария Канева
Как стават нещата
Трябва стая, затънала в прах за една нощ и желания като книги натрупани, непобутнати, и сън да не те хваща. Да захладнее. Да огладнееш. Да почнат славеите да се търсят, да се изнервиш,че всичко написано просто не струва пред сутрешните тръпки, от които направо ти расте коса…, И че вече знаеш точно какво да направиш… […]
16.07.2021 | Поезия, След 2000Мария Канева
Мъничко да си откраднем
Мъничко да си откраднем от коприненото лято, от копнежите горещи, дебнещи ни като тигри! Безпощадни, грациозни, стягащи ни с остър страх! Със очи на антилопа летните води целувам, давя се в адреналин, жива толкова за малко с всички части на душата си… Мъничко да си откраднем от коприненото лято. Мария Канева, 16.07.2021