Изплуват светлини,
изплуват риби,
и мънички светулки
по ръба.
Изплуват тягостните детски дни,
в които спях.
И сладките следобеди
със диня във ръка.
Изплуват всички времена,
в които съм била..
И искам толкова на глас да закрещя,
но като в сън гласът e спрян.
Мария Канева, 2011г.