Аз съм Мария Канева-Донева.
Първите ми стихосбирки – “Цигари”1991г., “Кибрит”1996г. и “Писмо”1999г. не са във вид на книги, защото вярвам, че не е хубаво стихотворенията да се четат в книга. Те са като ракията и цигарите и повече от две наведнъж развалят както вкуса, така и пълното щастие от четенето. Поезията е много сериозен концентрат и не знам защо хората се отнасят небрежно към това, особено в учебниците по литература.
Разкази пишех денонощно, но през цялата 2000-2001г. писах нещо като приказки за удавници, така се казва, „Приказки за удавници“ и понеже преподавах и в училище, започнах да работя върху промяната на начина, по който се учи литература в клас. Издадох книга за това през 2003г. Има я снимана на сайта, предстои да я кача, от тиража са останали три бройки. Защитих дисертация през 2004г. (Там се водя Мария Донева, в дипломата ми за PhD също съм записана Донева). Имам и няколко статии в научни сборници за специализирана педагогическа литература, свързани с конференции, в които продължавам обясненията за промяна в преподаването по литература, най-вече за начините, по които да се изучава поезия и проза, и не само в начина на изучаване, а в диагностицирането и оценяването. Ще опитам да ги приложа в сайта, тогава нямаше интернет и са в сборници. За съжаление поддържащите системата на преподаване с писане на интерпретативни съчинения не позволиха да продължа и спешно се наложи да се преквалифицирам, ако искам да работя.
По това време шест или седем от разказите ми бяха отпечатани в “Съвременник”. Идеята беше да пращам още, но започнах друг вид работа и спрях да показвам неща, само трупах под леглото.
До 2014г. си превеждах поезия, проза и всякакво художествено творчество от английски и на английски, но нямаше как да подписвам преводите, бях с псевдоними, нямах право да работя на две места. Чак през 2019г. излезе книга с моето име за преводач „Урок по музика“ на Виктор Утън, (издателство „Изток-Запад“), след като напуснах работата си в Интерпол заради заболяване на сина ми.
Около 2000г. записахме няколко песни със съпруга ми, но това си остана скрито във времето от бързане. Сега, от 2015г., се върнах към музиката и съм много щастлива. На сайта има линкове с песните на Фил Джаксън, в правенето на които съм участвала със струнни инструменти и клипчета, а има и пет-шест песни с моя музика. В пет от тях си пея аз. Аранжиментите и почти всичко, което превръща идеята в конкретна песен, е благодарение на Мила Василева. С Фил Джаксън издадохме албум през 2016г. и имаме три грамофонни плочи. Може да се разгледа тук и в You tube, както и на сайта на Фил Джаксън. Имам и известно участие в песните на сина ми Вълко Донев, музика на една от песните и други някои неща, също са на сайта му, в You tube, и на плоча.
Ами всичко си казах май! Ако има нещо, пишете! 🙂
P.S. Да не забравя-Любимият ми разказ от моите е “Феята на конярите” и веднага след това “Черната фея.” Дано успея да пусна “Приказки за удавници”.