Избърсвам със ръка следите
от старите мечти,
от теб,
от старите разтърсващи
и смешни
страхове,
от детските копнежи по морето,
от детските копнежи
по реката,
от детските копнежи
по щастлив живот.
И влизам във вратата на живота си
като пиян вандал,
а после се заключвам
с чувство на вина.
Като изстрадал
собственик
държа
раздадените карти
-една дузина сметки за разплащане,
и истинска любовна картичка.
Мария Канева, май 2018, Картина: Мила Василева, “Purple rain”