***
Такова нежно резедаво,
душата да те заболи.
Заспиват тежките предмети.
Отминалите плътни дни.
Една несигурна усмивка
се плъзва като морски бриз
и става розова целувка
със скорост две секунди в миг.
Излишни са ми всички дрехи.
Във огъня-багаж и памет.
Такова нежно резедаво…
Живот да почне. И да стане.
Мария Канева, април, 2018