Топъл вятър
И колкото беди
да се изсипят,
като дете
напира
радостта.
Измъква ме, залива ме,
и иска,
и не разбира
за какво тъжа.
Смехът,
играта-
бързо да затичаме-
да паднем и да счупим
куп неща,
и много много силно
да обичаме,
да сме красиви,
скрити в светлина.
Объркан е света.
При толкова велики
мечти и хора,
мъдрост и тъга
като капризна роза
искам още
писма от вятъра,
и още от дъжда.
Мария Канева, март 2018