***
Прегърни любовта,
все едно се е случила,
все едно е билá,
тежка, цяла, прочувствена.
Все едно вече всичко
е изпито докрай
и с пияна глава
обожаваш света.
Разходи се във дните,
в които си цял,
и от мъничко болка
изтръпваш до бяло,
и от бърза целувка
летиш над града.
Прегърни любовта,
все едно е заспала,
все едно е пропуснала
точния влак.
И сега там на гарата,
в белия сняг,
някой някого винаги
с нежност ще чака.
Мария Канева, 2018