***
Опитваме да вкараме
в живота малко смисъл.
От любовта си капки кръв.
От миналото бисер.
Затопляме храната.
Прегръщаме.
Топим се.
Като свещички тънки,
главата ни гори.
Опитваме юначно.
По малко.
И по много.
Четем, и спим,
и вярваме,
и всичко до ръба.
Животът не разбрахме.
Привлича ни дъхът му.
Като към силен мъж
обръщаме лице.
Дали ще ни удари,
Дали ще ни целуне.
Дали ще трепнат устните му
с крайулично цветче…
Мария Канева, февруари 2018
For my English speaking friends:This came to me after I learnt that a young girl I knew has died in the mountain a day ago, climbing. Beautiful, wonderful girl. Sorry for the bad translation, I will try to do better. Please, don’t read google translations of the poem. It changes the meaning.
***
We try to put in Life
some sense.
From our love – a drop of blood.
From our past – a small white pearl.
We warm the food.
Gently embrace.
We melt.
Like thin candlesticks,
our heads get burnt.
We try hard.
With small steps.
With huge strides.
We read, and
we sleep,
and believe,
We just do everything
we can.
We couldn’t get Life.
We couldn’t understand it.
We follow it’s breath.
We turn our faces
As if Life is a strong man
Will it hit us,
Will it kiss us.
Will his lips quiver
with a little flower on our way by the road …