
***
Одраскаха душата ми
красивите неща.
Те с мене поиграха си.
И да, щастлива бях.
Одраскаха душата ми
копнежите по здрач.
И тежко инфектирана,
и безразлична, бях.
Като ранено коте
в дъжда
под някой храст
днес благославям лятото
и любовта прекрасна.
И всеки поглед, хвърлен,
изпълнен със живот.
И крехката ни твърдост,
И „не“-то
от любов.
И нежните очи,
Загледани далече
в мечтите на душата,
в оная светлина
която все затискаме
направо със ръце…
Изгаряйки безстрашно,
невежи, съвършени.
Мария Канева, 4 февруари 2018