Скръбта крие особена лекота,
която ни вдига
над реалното.
Мислите се вглъбяват.
Погледът оживява като река,
във която
е паднал
камък.
От дланите ни струи светлина.
Тялото се стопява.
Изсъхващите цветя
ухаят невероятно.
Мария Канева, 1991
от “Цигари”1993