
***
Не може мъчното
да ме стопи.
Захапва и ме пробва,
оставя грапавите си
следи,
но трябва
да си ходи.
Не съм добра като преди.
Не се разплаквам в дните,
в които слънцето стои
-само-
Един за всички.
Ръцете си ще му предам.
И цялата усмивка.
И ако идват студ
и смърт-
аз ще му бъда всичко.
Мария Канева, 9 декември 2017