В мъглата потъват
като в сметана
желания, завити да спят.
Харесва ми да мисля така за тях.
Харесва ми да са като деца,
отпуснати в съня си.
Да ги имам изцяло,
да се зашеметявам
от топлото им дишане.
Не искам да се размърдват,
не искам да ме карат да настръхвам,
не искам да пръснат сърцето ми.
Мария Канева, 2015