***
Тъгата идва
със една и съща
музика,
избира си
една и съща стая,
с едни и същи
чаши
и подаръци,
и стисването на ръката и
познах.
Но аз не искам да и се оставя,
макар да я обикнах от сърце.
Да можеше сега да кажа нещо смешно,
нещо безумно,
и съвсем нелепо,
тъй както правят малките деца,
и просто да я възмутя от дън душа.
Така ще ми олекне…
Мария Канева, октомври 2017