
***
Когато миг красив,
завършен, e…
готов да капне,
да си тръгне..,
да се търкулне
надалече…
усещам много остро
времето.
Не искам да те пускам вече.
Когато всичко ме обича
и идва, щом му кажа
името,
къде са тръгнали минутите!
Защо им трябва да са другаде?
Защо да не останат тук?
С целувки всичко е покрито.
И огънят като дете-
със чисто, весело лице…
Върви си Време,
ти от мен.
На себе си ни остави.
Мария Канева, октомври 2017