Край огъня,
със топлите животни,
с китарата,
плисираща нощта,
със аромата на опечени картофи
и в крайчеца на устните-
от залеза
останала
следа.
Такава е усмивката ми днес,
в средата на октомври.
В най-меката среда
на есенния хляб.
Разгърната като фотьойл, във който
не мога да говоря
и не мога да чета.
И без да пия вино
съм пияна,
замаяна от глад
за още от това.
Мария Канева, октомври 2017