Гледане на кафе много рано сутрин
Заключена във рамка от листа,
подпряна на дърветата по склона,
загубена в мистична светлина,
разбърквам страниците
на живота си.
На изгрева студените ръце
отсипват ми слана от снощи.
От розовото ръбче на небето
отчупвам,
и поръчам още.
И искам нечовешки да изтръпна.
Да глътна лед, и да се охладя
от нещото, което ще избухне,
успея ли дъха си да сдържа…
Денят ще дойде и ще ме събори.
Голям, красив, нечувано богат
и ще изсипе щедро тук върху ми
любов, цветя, и целия бял свят.
Мария Канева, октомври 2017