***
Застинало море.
Искрящо, без преструвки.
Бе то, каквото бе.
Прибрахме се във къщи.
Не може да го мислим,
когато немислимо е…
То само ще боли
и ще сме беззащитни.
Така е с Любовта.
Прибира ни сърцата.
Превръща ни в глупаци.
Целува по душата.
Но вятърът остана
И в нощите ще свири.
Бе то, каквото бе.
Ти огън напали си.
Мария Канева, октомври, 2017