***
Със нежна
като акварел
ръка
мечтите ни небрежно
се размиват.
И хълма,
и гората,
и нощта,
един във друг,
и звук във звук
преливат.
И дълго още
може да стоим,
загубили на границите края.
Къде съм аз?
Къде започваш ти?
Едно море едва шуми в краката ни.
Мария Канева, септември 2017