***
Във очите му живее смях.
Във очите му живее мъка.
Във очите му живея аз.
Във очите му сме си във вкъщи.
Много често плуваме в сълзи.
Много често слънце като злато
дави гърлото ни и блести.
Много често просто съм без думи.
С него е човешко да си бос
и да не умееш да говориш,
и да не желаеш да мълчиш,
и да закрещиш на воля.
С него е човешко да си гладен,
и да имаш всичко и по много.
И въобще-каквото и да става,
да затичаш и да си свободен.
Ако не-под някое дърво,
като малко клето насекомо
от порутеното си сърце
да откъртиш сухи стари ноти
и да си напалиш огън.
Мария Канева, септември 2017