Нотите са като гладни
врабци,
като надушат,
че нещо тук става,
че ме избива на рев,
атакуват.
Няма шест, пет.
Всичко разравят
и разбишкват,
всяка троха,
всяка тръгнала сълза,
всичко скрито искат
да се извади,
да се отвори пак,
идват точно в ръцете ми
и направо ядат!
Малки мухлясали парченца спомен
за тях са сребро,
всичко, което за нищо не ставаше
и ме мъчеше до смърт,
наричат любов.
Нотите в мен са като
врабци,
взимат си,
крадат
и хукват по света.
Мария Канева, 2017